Със сезирането на Конституционния съд за някои от измененията в Закона за държавната собственост президентът Румен Радев не „атакува“ инфраструктурни проекти, а законодателство, което се отклонява от Конституцията, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Това конституционно установено правомощие на президента не може да бъде оправдание за бездействието на други институции и да легитимира опити за дискредитиране на държавния глава с неверни и гръмки заглавия. Такива заглавия разкриват в най-добрия случай неинформираност, а в най-лошия – преднамерено злепоставяне.
Отговорност за неудачите в развитието на транспортната инфраструктура в България носи не президентската, а други институции. Обратното означава пълна подмяна на Конституцията и законите и бягство от отговорност.
Последователните манипулативни внушения от определена медия, че президентът „атакува магистрала „Хемус“ с вето, което няма никакво отношение към този проект, както и че е сложил „втора тапа на околовръстното“, са в разрез с истината. Подобни публикации може и да са канонично съпричастни с думите на управляващите, но целенасочено дезинформират гражданите.
Редакционният коментар от 17 юни т.г. в същата медия, озаглавен „По-малко жертви на пътя или по-тлъсто обезщетение“, е неадекватна, дори цинична спекулация с болката на хората по този сериозен въпрос. Това не е проблем, породен от конституционните правомощия на президента, а проблем, съществуващ и нерешен от много години.
Ако редакцията наистина има желание да бъде в услуга на обществото, би могла да отправи въпроси към управляващите за съдържанието на предлаганото и приеманото от тях законодателство, което неведнъж е било в ущърб на интересите на гражданите. Би могла да се осмели да отиде и по-далеч и да запита за изразходените до момента публични средства за инфраструктура и дали тя съответства на качеството.
Във връзка с отправените към пресцентъра на президентската институция покани за коментар от различни медии след публикациите в национален ежедневник, оставяме на вас да прецените какво всъщност се цели с измененията в Закона за държавната собственост - към досега съществуващата в закона категория „национални обекти“ да се прибавят и „обекти с национално значение“, определени като такива без наличието на обективни критерии. Какви ли минали, настоящи и бъдещи провали в развитието на инфраструктурата, причинени от бездействие и некомпетентност на отговорните институции, ще бъдат оправдавани с действията на президента в защита на обществения интерес, Конституцията и законността?