Пазарът ни се залива с имитиращи продукти, произвеждани с използването на хидрогенирани растителни мазнини, получили популярното наименование палма. Това пише в. „Монитор“.
По данни на статистиката на земеделското министерство количеството за първите 4 месеца на годината на декларираните продукти е 3757 т, или с близо 200 т нагоре, като за май прогнозното количество се увеличава с още поне 1000 т.
Една от причините е нарастващото търсене на евтините продукти у нас, а друга поевтиняването на суровината за производството на въпросните заместители. В последните 2 месеца цената на палмовото масло на световния пазар е паднало под 500 долара за тон и това определено ще стимулира нарастването на производството на имитиращи млечни продукти.
За първите 3 месеца у нас са внесени над 2715 т хидрогенирани растителни мазнини за над 3,2 млн. долара, сочат данни на НСИ. През миналата година импортът на химически променената растителна мазнина е бил 11 025 т за над 14,62 млн. долара. През новия век рекорден внос от 22 168 т е отчетен през 2006 г. Най-скъпо - почти 25,8 млн. долара, са стрували доставките през 2008-а.
Зам.-председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Симеон Присадашки смята, че е трудно да се изчисли какъв е делът на имитиращите продукти на пазара. "От началото на годината има спад в преработката на мляко у нас", казва той и допълни: "Причината са големите количества нереализирана продукция по складовете на мандрите и търговците, въпреки че консумацията не се променя много".
Според него делът на чуждите млечни продукти у нас е най-голям в скъпите сегменти. Същото важи и при сухите млека, които много малко са за пряка консумация, а най-често се влагат масово в производството на имитиращите продукти с растителни хидрогенирани мазнини.
Според Васил Стойчев, докторант в Института по аграрна икономика, проблемът в България е, че няма достатъчно сурово мляко, което да се използва за производството на млечни продукти. „Мандрите дори да доставят от чужбина сухо мляко, кондензат или друга суровина, за да може да се произведе сирене или някакъв друг млечен продукт, е необходима мазнина. Млечните мазнини обаче (масло и сметана) са скъпи и преобладава вносът“, обяснява той. По думите му това е една от причините за нарастване на производството на имитиращи продукти. За първите 4 месеца произведеното мляко у нас е общо 213 939 т, или с почти 4500 т по-малко от същия период на миналата година.
Иван Грънчаров, бивш собственик на мандра, смята, че постепенното заливане на пазара с имитиращи продукти ще доведе до закриване на фирми, работещи само с мляко.
Той смята, че в момента 80% от пазара се владее от най-евтините сирена, които са с растителни добавки, като най-голям оборот с такива продукти се върти по хотелите и заведенията за обществено хранене. Пускат декларации, че продуктът е натурално сирене. „Проблемът не е в липсата на суровина за производство или заради неплатежоспособния пазар, а просто по този начин законно се реализира бързо свръхпечалба“, смята той.
На въпрос има ли начин да се познае на вкус имитацията на млечен продукт, Грънчаров обясни, че обикновено тези храни имат вкус на гранясало и се лепят по небцето.
Проф. Гроздан Караджов от Университета по хранителни технологии в Пловдив обяснява, че хидрогенираните растителни мазнини играят ролята и на консервант и не позволяват на определена гама от микроорганизми да се развиват. Според експерта при всички продукти, декларирани като имитация, мазнината е на 100% от този тип.
От млечния бранш споделят още, че е трудно да се изчисли колко е и нелегалното производство на имитиращи продукти, които обикновено се продават като истински. Натиск върху нашите производители оказва и вносът от ЕС на готови млечни продукти. От Германия за първите 4 месеца на годината са доставени почти 1000 т масло, а за същия период производството му в България е паднало до 357 т, или с 14% по-малко на годишна база.