"Галъп интернешънъл" проведе изследване на основни възможни авторитети в обществото и какво е най - общо мнението на българите за тях. Материалът на "Галъп" е част от поредица изследвания, посветени на тридесетата годишнина от началото на демократичните промени у нас. Предишната публикация е за отношението на българите към демокрацията.
Българите в немалка степен са склонни да винят държавата за своите проблеми, като това в по - малка степен важи за младите. Мнението на другите за нас се оказва по-скоро важно, като и тук по-младите хора са по-освободени. Формалното спазване на закона отстъпва на едно по-общо усещане за справедливост. Църквата запазва реномето и авторитета си, макар да са видими проблемите в нейния публичен образ.
Данните са част от ежемесечната изследователска програма на "Галъп интернешънъл". Изследването е проведено лице в лице в периода между втори и девети август 2019 г. сред 839 души и е представително за населението на България на възраст 18+. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.
Държавата е виновна за проблемите в живота ни?
Минали са три десетилетия от началото на демократичните промени в България, но близо половината (46%) от обществеността у нас е склонна да се съгласи, че държавата е виновна за повечето проблеми в живота ни. 42% е делът на тези, които не уважават такова твърдение, а 12% не могат да отговорят. Така обществото ни е на практика разделено на две половини по въпроса виновна ли е държавата за повечето проблеми в живота ни.
Ясно е, че за всеки е различно какво точно има предвид отделния респондент под "държава", но разбираемо, включват се различните институции, от които зависи ежедневието ни.
Възрастта и социалният статус са от значение за обществените нагласи спрямо ролята на държавата за личният ни успех. Най-младите респонденти между 18 и 25 г. и тези, родени след 1989 г. в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкова държавата, за неуредиците в живота си. Вероятно, с възрастта нарастват и поводите да виним държавата, а и обективната вярност на това обвинение.
Закономерно, привържениците на властта са и по-малко критични.
Закон и/или справедливост
Преобладаващото мнение ясно се ориентира в защита на по-общото схващане за справедливост, дори и тя да е в противовес на законоустановените норми. 68% от участвалите в проучването респонденти споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са справедливи, а не винаги точно по закон, 19% казват, че това твърдение не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценят. Това мнение се подкрепя от различни демографски групи.
Откроява се, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво усещане за здрав разум, отколкото на законовите детайли.
Мнението на другите - обществен регулатор
Традиционен регулатор на поведението на голяма част от хората е мнението на околните, дори и неосъзнато. 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на околните за тях, за 38% твърдят, че то не е от значение, а 5% не могат да кажат.
Излиза също така, че мнението на околните е важно и за млади, и за по - възрастни. Над 50% от всички възрастови групи определят общественото мнение като важно за тях.
Все пак, до голяма степен очаквано, по-възрастните респонденти изразяват в по-голяма степен съгласие с твърдението, че мнението на другите е важно за тях. По-младите изглежда (още) не мислят така.
Отношение към Църквата
В сравнение с други институции, Църквата се ползва със сравнително високи нива на доверие. След кратки колебания и кризисни моменти, породени от различни скандали, свързани с някои духовници у нас, след избора на патриарх Неофит през 2013 г. доверието в църквата се запазва на нива между 40 и 50% и като цяло е трайно по-високо от недоверието.
Различни данни от предишни проучвания на "Галъп интернешънъл" показват, че хората свързват Църквата и с редица хронични проблеми, като връзки с бизнеса и луксозен живот на духовници, липса на достатъчно близка до ежедневието на хората дейност, намаляване на ролята на религията в съвременното общество, принадлежността на висши духовници към бившата Държавна сигурност и др. Вероятно, негативно влияние върху образа на Църквата оказва и дейността на секти, ролята на атеистичното управление в близкото минало, липсата на добре подготвени духовници, липсата на достатъчно уважение към църквата от страна на активни части на обществото и др.
Естествено, винаги когато става дума за доверието в Църквата, трябва да се има предвид и фактът, че в страната ни живеят представители на различни вероизповедания, както и че определящата роля на религията в редица европейски общества постепенно намалява - включително и в нашата страна. Все пак, към този момент Църквата се оказва, сред обществените регулатори, в които (макар и с колебания) българите имат най-голямо доверие, поне в сравнение с държавните институции.