Министерството на труда и социалната политика - МТСП се противопоставя на неверните твърдения в публичното пространство по повод промените в законодателството в областта на закрилата на детето, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.
Приетите законодателни промени са насочени изцяло към подкрепа на децата, техните родители и хората, които се нуждаят от нея. Подобрените разпоредби целят по-ефективна работа на социалните работници, за да може децата да останат в своите семейства или ако са разделени, да се върнат да живеят при своите майки и бащи, обяснява министерството.
Според МТСП, новите законодателни текстове имат за цел да реформират системата на социалните услуги, за да може те да отговарят по-добре на потребностите на хората, да са по-достъпни и да се повиши тяхното качество.
Промените имат за цел да отразят затварянето на всички домове за деца и подобряват координацията при закрилата на децата, тъй като тя не е отговорност само на социалните работници. Повечето от измененията в Закона за закрила на детето са терминологични и произтичат от промяната в дефинирането на социалните услуги. С тях не се въвеждат чужди модели и идеология, допълва министерството.
В действащите от 2006 г. текстове, които регламентират основанията за настаняване на дете извън семейството, няма промяна. Както досега, така и след 1 януари 2020 г., подобна временна мярка за закрила ще може да бъде предприета единствено с решение на съда, при това само в много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето (склоняване към проституция, просия, трафик). Социалните работници и полицията извеждат деца от семействата им само ако животът и здравето на детето са застрашени.
Последните промени в Закона за закрила на детето не променят действащите от повече от 13 години разпоредби, а само премахват възможността за настаняване в специализирани институции, тъй като до 2021 г. всички домове за деца, лишени от родителска грижа и домове за медико-социални грижи за деца ще бъдат закрити.
МТСП обяснява, че хората, които помагат на децата в риск или сигнализират за дете в рискова ситуация, което се нуждае от закрила, не са доносници. От 2003 г. в Закона за закрила на детето е регламентирано, че човек, на който стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжен незабавно да уведоми компетентните органи. Същото задължение има и всеки, на който това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна. Това задължение съществува от 16 г. и не е въведено с последните промени в закона, нито ще се промени след 1 януари 2020 г.
Сигналите обаче не са достатъчни за прилагане на мерки за закрила, а се проверят за тяхната достоверност и основателност. Затова в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето още от 2006 г. е записано, че "анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете".
Разпоредбата на чл. 36г от Закона за закрила на детето цели единствено да се регламентира и подобри междусекторния подход и сътрудничество при случаи на насилие над деца, както и да осигури стабилитет при прилагането на Координационния механизъм при насилие, който действа от 2010 г., допълва министврството.
В нея са отразени основните дейности, разписани в Споразумението за сътрудничество и координиране на органите по закрила на детето при случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие. В тях също не се предвиждат нови правомощия на органите за закрила, които да влизат в сила от 1 януари 2020г.
МТСО иска да подчертае, че позициите, действията и мерките на Министерството на труда и социалната политика винаги са били в съответствие с конституционния принцип, че отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
Междувременно протестиращи родители се събраха в центъра на София срещу Стратегията за детето, Според тях, закони, които влизат в сила от 1 януари 2020 г. застрашават българското семейство. Затворен бе бул. "Цар Освободител" в района на Министерски съвет, съобщава БТВ.
Протестът е организиран през социалните мрежи и събра пред сградата на Министерския съвет десетки недоволни от цялата страна. Според тях при анонимен сигнал социални работници да може да правят проверка по домовете без съдебна заповед, съобщава БНР.
"Не може чрез някакъв анонимен сигнал, постъпил от някой, например, ако някой ми има зъб за нещо, да сигнализира по някакъв начин, че има нещо нередно за детето ми и някой да дойде да го вземе. Няма да позволим някоя чужда държава и чужди закони да ни се намесват в семейството", коментира протестиращ родител.
""Не" на Стратегията за детето. Искаме да протестираме за нашите деца. Те нямат право да ни ги взимат. Разбрахме, че някакви закони ще влизат и решихме да дойдем да протестираме тука", допълва друг.
Протестиращите скандират "Долу ръцете от нашите деца". Според родителите частни НПО-та изземват държавни функции. "Могат да ни наложат задължителни социални услуги, извършвани от частни лица "доставчици на социални услуги", дори и чуждестранно финансирани.
"Тези частни лица ще избират и контролират приемните семейства, ще дават становища пред съда дали сме годни за родители, ще ни дават задължителни предписания, ще се намесват при родителски спорове, ще получават лична информация от лекари и институции и др. За дейността си тези доставчици ще получават пари от бюджета, от такси от гражданите и от чуждестранните си спонсори", твърдят протестиращите.
По думите им, всяко дете може да бъде счетено за "дете в риск", поради неясно дефинирани критерии. Те настояват да се спазва Конституцията. Родителите не желаят да се въвеждат права на децата, каквито не са предвидени в Конституцията, както и "доставчици на социални услуги", а не семейството да следят за тяхното спазване.