Министърът на правосъдието Данаил Кирилов утвърди План за действие на Министерството на правосъдието за изпълнение на мерките за подобрение от извършена самооценка по внедряване на европейския модел за управление на качеството CAF, съобщиха от Министерството на правосъдието.
Планът включва 26 мерки, структурирани в 3 стратегически теми – разработване на единна и цялостна организационна стратегия, подобряване на обратната връзка и повишаване на вниманието на организацията към социалната отговорност. Сред конкретните мерки са увеличаване на предоставяните от МП административни услуги по електронен път и подобряване на интернет страницата на ведомството по отношение на нейната функционалност и достъпност.
До утвърждаването на Плана се стигна, след като министерството прие предизвикателството по внедряване в организацията на модела „Обща рамка за оценка“ – CAF (Common Assessment Framework), по проект „Въвеждане на Общата рамка за оценка (CAF) в българската администрация“, осъществяващ се с безвъзмездната финансова подкрепа на Оперативна програма „Добро управление”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Сред избраните организации в първата вълна бяха две министерства, едното от които – Министерството на правосъдието.
В Плана са включени приоритизирани препоръки по изготвен подробен доклад от проведена самооценка по CAF на Министерството на правосъдието за периода 2017 г. – 2018 г., който отразява резултатите от анализа на вътрешната среда. Идентифицирани в края на миналата година са 142 силни страни на организационното поведение, отразени са 79 области за подобрение и са посочени 81 мерки за организационно усъвършенстване.
Моделът CAF е европейски инструмент, който подпомага организациите от публичния сектор в използването на техники за управление на качеството с цел подобряване на тяхната дейност. Той разглежда организациите едновременно от различни аспекти, прилагайки цялостен подход към анализа на организационното изпълнение. Моделът CAF е базиран на самооценка на институцията, в която тя идентифицира силните си страни, посочва областите за подобрение и дефинира нужните стратегически мерки за организационно усъвършенстване и възможностите за развитие. Администрациите, които го прилагат, имат амбицията да се развиват по пътя на усъвършенстване на своето изпълнение и да въведат т.нар. „култура на организационно съвършенство“.