Александровска болница е една от първите, която прие пациенти с коронавирус у нас. Там са докторите, медицинските сестри, санитарите, доброволците, които се грижат за заразените. Екипът им е с усмивки на лицето през маски, въпреки че някои от тях не са се прибирали вкъщи от месец. Други живеят отделно от семействата си и не са прегръщали децата си от началото на кризата, информира Нова телевизия.
Като във всички останали болници в страната и в „Александровска” е направен стриктен алгоритъм за приема на пациенти.Хората биват насочвани първото към място, където пристигат хората със съмнения за коронавирус - Спешното отделение.
„Естествено, че се притесняваме, но ние всички сме поели този риск и всеки вкъщи се карантинира. Много от колегите изпратиха семействата си по роднини и се прибират вкъщи сами. Аз лично съм в един апартамент с моето семейство, но съм в отделна стая и не съм си прегръщала детето от месец”, споделя Елена Георгиева, старша сестра на Спешно отделение УМБАЛ „Александровска”.
Най-тежко им е обаче когато загубят битката за някой от пациентите си.
„Мъчно ни е, когато за някой си положил максимални усилия и човекът не се подобрява”, споделя още Елена Георгиева.
Дори лекари, които са видели всичко в своята практика, не приемат лесно случващото се. Такъв е и директорът на Александровска болница – проф. Костадин Ангелов, който има повече от 20 години стаж. Разказва ни за един от най-тежките случаи.
„Тогава, когато в нашата болница в реанимация се намират майка с нейния син. С него не можахме да проведем битката успешно. Той си отиде, но майката остана.
Тя видя какво се случва с него, но нямаше как да излезе. Не можа да погребе детето си.
Това аз не мога да го опиша с думи”, разказва Костадин Ангелов.
Болката трудно може да се опише с думи, тя се чувства – дълбоко, задълго, защото най-тежко за всеки лекар е, когато не успее да спаси човешкия живот. Това не се забравя никога.
„Да кажем катастрофа с много ранени.Отиваш сам с една линейка и тогава ти трябва да решиш на кого да помогнеш. Взимаш един човек, защото не можеш да вземеш всички. След време започваш да си задаваш въпроси , да сънуваш, да се питаш дали си избрал правилния човек”, допълва директорът на Александровска болница.
Проф. Ангелов се притеснява, че ако броят на заболелите нарасне драстично, отново може да му се наложи да застане пред този избор.
„Тогава ние ще сме притиснати от много пациенти, много хора и няма да стигат легла. Няма да можем да помогнем ефективно на всички.
Затова беше нашият призив към хората - да продължат да пазят социална дистанция”, допълва той.
При доказан случай на коронавирус и нужда от болнично лечение пациентите се преместват в Инфекциозното отделение.
С инфектираните с COVID-19 през цялото време е и доктор Димитър Боланов. Не се е прибирал вкъщи повече от месец.
„Хората са уплашени. Лекарската професия ни е обучила да умеем да разговаряме с болните. Това, което тежи на хората и е необичайно, е че техният престой в болницата е по-дълъг, толкова дълъг, че да получим положителен резултат”, обясни зам.-директор, УМБАЛ „Александровска” доц. Димитър Буланов.
Лекарите избягват да говорят за собствените си изпитания. Не се оплакват от костюмите, които задушават, нито от твърдото легло, на което трябва да се опитат да поспят за няколко часа.
„Всеки е направил сам избора си. Не смятам, че това е героизъм. Това е част от работата.
В момента, в който един човек реши, че ще се бори да вземе диплома за медицинско образование, той трябва да е наясно, че обществото му я дава и рано или късно ще плаща с лихвите”, посочи началникът на Спешното отделение в УМБАЛ „Александровска” д-р Николай Хубанов
Възможност да осигурят необходимата помощ имат и благодарение на вълната от дарители. Директорът на Александровска я определя като невиждана.
„Имаме депутати, бизнесмени, които са най-големите дарители. Най-големият сред тях е депутатът от ДПС Делян Пеевски. Сумата, която той дарява е за медикаменти, за консумативи, апаратура и благодарение на тях дооборудваме интензивните си отделения”, каза проф. Ангелов.