41-годишният Божидар, който беше спасен след уникална мозъчна операция преди няколко месеца, днес дойде на крака за контролния преглед в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. В средата на ноември м.г. от мозъка му беше отстранен тумор с тегло над 1 килограм. По време на продължилата цял ден операция, пациентът губи два литра кръв, на няколко пъти е между живота и смъртта. Той е на ръба на хиповолемичен шок (животозастрашаващо състояние в следствие на голямата кръвозагуба), успешно овладян от анестезиолозите. Екипът от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, който стои зад изключително сложната интервенция, от която се въздържаха дори лекари от водещи центрове в Европа, беше в състав: д-р Емануил Найденов - неврохирург, доц. Станимир Сираков – неврорентгенолог, д-р Марин Пенков – неврорентгенолог и д-р Любомир Падарски – анестезиолог.
„Резултатът, който виждам, надминава и най-смелите ми очаквания. Станало е истинско чудо“, не скрива вълнението си при срещата с пациента д-р Найденов, който е основният герой в тази история. Според неврохирурга Божидар може да бъде пример за всеки нас, че дори, когато нещата изглеждат отчайващо, надежда винаги има. „От самото начало бях наясно, че толкова сложна интервенция не е по силите на един човек. Затова в болницата свикахме мултидисциплинарен екип, който дълго обсъжда случая и накрая решихме, че можем да се справим. Сега виждам, че рискът си е струвал“, споделя д-р Найденов.
„Това, което виждам на снимката е меко казано изумително. Чудото обаче нямаше да се случи, ако в изпълнението му не се беше включил екип от различни специалисти. Това е бъдещето на медицината. Ефектът от тази операция ми дава самочувствието да мисля, че няма нещо в областта на неврохирургията, с което да не можем да се справим“, убеден е доц. Станимир Сираков, който също се срещна с Божидар.
„Знаех, че си поставям живота на карта и преди операцията помолих д-р Найденов да бъде откровен с мен. Благодаря му не само за това, че днес мога да се радвам отново на семейството си, но и заради това, че тогава не ме излъга“, разказа 41-годишният самоковлия. Той вече може изцяло да се обслужва, ходи самостоятелно и мечтае за момента, в който рехабилитацията ще му позволи да работи отново, за да може да издържа семейството си. На въпрос на журналист какво са му дали лекарите, пациентът отговаря без да се замисли: „Самочувствие. Че мога да бъда нормален човек“.
„Искрено сме благодарни – както на медицинския екип в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, така и на всички хора, които ни помогнаха. Преминахме през доста перипети, за много от тях не бяхме подготвени. Радвам се, че брат ми постепенно започва да си възвръща силите като човека, когото помним“, разказва братът на пациента, Кирил Етрополски.
„Едно от нещата, които ми даваха сили през цялото време беше моят 7-годишен син, за който аз съм Железният човек, споделя през сълзи Божидар. Само преди две седмици детето завършило с отличие първи клас.