Законодателят не е съумял да изпълни задълженията си както към хората, страдащи от хазартна зависимост, така и към всички специалисти, заети с тяхната терапия, а в законопроекта, внесен на 5 юни 2020 г. от г-жа Даниела Дариткова и група народни представители, липсва разбиране за същността на хазартната зависимост като цяло. Това се казва във внесеното миналата седмица в парламента становище на сдружение „Фракарита България“ – единствената организация в България със специализирана програма за лечение на хазартно зависими лица – програма „Солидарност“, относно предложените промени в закона за хазарта.
Експертите цитират данни на Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта (НИЛНАХ), според които, започвайки от 2016 година, играта на хазарт вече е един от водещите проблеми при търсене на помощ от зависими хора и техните близките. Това е и причината те да намират предложените в законопроекта мерки за неадекватни на ситуацията и да настояват за изработването на цялостна стратегия за справяне с рисковете и последствията от зависимостта към хазарт, каквато до момента липсва.
Предложените промени в Закона за хазарта бяха приети от парламента на първо четене на 17 юни. Предстои гласуване на второ четене в парламентарните комисии, а след това окончателно в зала.
От програма „Солидарност“ считат, че предложените промени в текстовете на закона предполагат събирането и разпределянето на по-голям финансов ресурс за дейности за социална отговорност от страна на организаторите на хазартни игри и предлагат система от условия, които да гарантират, че средствата ще бъдат изразходвани съобразно реалните нужди на обществото от превенция и терапия на хазартна зависимост.
Експертите са загрижени, че в България няма изградена мрежа за консултиране и терапия на хазартно зависими лица. Те предлагат предложените текстове на ал. 2 от чл. 10б, които уреждат ангажимента към превенция, да не се приемат. Вместо това, да бъдат изработени нови мерки с помощта на експерти, работещи в областта на превенцията и на лечението на зависимости. Те са на мнение и че е редно организаторите на хазартни игри да получават информация и отчетност за начина, по който са изразходват дължимите по закон техни финансови вноски, както и за постигнатите резултати от дейностите по превенция и терапия на хазартната зависимост.
В становището се заявява категорично, че превенцията може да бъде работеща само когато тя се провежда целенасочено, структурирано, последователно и обхваща различни групи хора.