Коментар във "Фейсбук" на Юрий Асланов
Онези, които смятат, че преживяват дежа вю със събитията от началото на 2013 г., нека да знаят, че разликите са повече от приликите.
Първо, тогава улицата не допусна нито една партия до себе си. Тогава с голямо закъснение, след настойчив натиск и твърде неохотно хората позволиха единствено на Партия "Атака" да манифестира и тя, но отделно от другите. Сега не е така.
Второ, тогава обединяващият лозунг (обобщавам) беше "Така повече не можем да живеем!". Никой не искаше оставката на правителството, макар че в крайна сметка тя се случи. С времето масовата нагласа започна да трансформира тогавашното послание в "Така повече не искаме да живеем!". Сега лозунгът е "Така повече няма да живеем!" Който не разбира разликата, няма да разбере и третото.
Трето, Партия ГЕРБ за първи път пребивава в политическа самота. Това никога не им се е случвало, откакто съществуват. Този нов момент е зареден не само с друг смисъл, той притежава и политическа енергия и в крайна сметка ще има политически, а не институционален финал. Няма никакво значение дали Борисов ще подаде оставка или не. При всяко положение политическият процес в страната ще продължи в нова посока и ще преформатира политическата система по начин, по който тя трябва този път да бъде призната от гражданите, а не отхвърлена, както на практика е сега.
И, четвърто, онези, които смятат, че обиждат някого, като лепят на това, което става етикета "Отечествен фронт", нека да знаят също, че няма как да е вярна тезата, че няма ляво и няма дясно. Има и е много важно да го има. Има обаче моменти, в които и за лявото, и за дясното може да се появи общ проблем, който трябва да решат заедно преди да продължат напред. Затова правилната постановка не е "Първо да се разединим, за да се обединим", а точно обратното - "Първо да се обединим, а после да се разделяме".