Гледам с умиление и разбиране менталния срив на придворните политолози, социолози, журналисти и сие медийна кохорта. Депресията е дълбока. Те са в ролята на всичките пропагандатори на режима на Живков - промяната е ултимативното свидетелство на тяхната професионална непригодност. И тук настъпва кризата в съзнанието им - трябва да оправдаят пред властта, която са обслужвали, пред себе си, но и пред обществото, и да обяснят с причини извън тях, видимия за всички провал на властта, която са обслужвали, подкрепяли и за което са получавали постове, пари, слава от медийните екрани.
Смешни са напъните да представят протестите като част от някакви хибридни усилия на външни врагове, още по-малко на Кремъл, на комунистите и т.н. Казвам го със самочувствието на човек, чиято професионална работа са именно тези въздействия.
Основният канал и ресурс за въздействия на Москва е привнесеният от нея и нейните проксите държавно-олигаргичен модел, който се слепва от корупцията. Именно през тези зависимости се плени волята на институциите и отделните политици и партии.
И сега Москва ползва създадените корупционни мрежи пред Борисов, Доган и Пеевски, тоест на реалната и скрита власт у нас. За това е смешен "плача" на скъпоплатените пак от същите корупционни източници оказали се непотребни медийни преторианци на властта, особено когато говорят от името на защитата на идеалите на евроатлантизма и антикомунизма.
И сега търсят своите нови господари сред системните партии и внушават някаква нужда от обединение срещу протеста на широка основа. Проблемът е, че вървят срещу течението и обществените настроения. Могат да изградят виртуален свят на "одобрение", "безалтернативност" и високи рейтинг на обслужваните от тях политици, но реалния свят отдавна е напуснал тесните рамки на предсказанията им. Останали да стърчат само нелепите им обяснения за протести - купени от Божков, оглавяване от Радев, родени в утробата на професионална непочтеност.
Вече нямам нищо против да ги пускат по всички главни медии на властта - колкото повече, толкова по-добре за протеста.
Автор: Илиян Василев