"Имаме разделено общество и конфликт, който ескалира. Конфликтът между ключови институционални фигури зададе тон на гражданите. Президентът не играе ролята на обединител и удържаща структура, но имахме пример за добра интервенция на авторитетна институция в лицето на Конституционния съд, който ясно постави граници и каза кое поведение е допустимо и кое не е. Революционният колектив е тоталитарен, той не търпи друга истина и е като Ким Чен Ун".
Това каза за предаването "Денят ON AIR" на телевизия Bulgaria ON AIR социалният антрополог проф. Харалан Александров.
"Юмрукът е комичен и патетичен жест. Не е изследвана тази материя, сигурно е, че има много натрупано напрежение. В този смисъл протестите имат и терапевтичен ефект. Ние бяхме инфантилизирани, в цял свят след принудителните ограничения на нашата свобода заради пандемията избухна гняв. Много хора отказват да приемат реалността", продължи Александров.
"Идеята за рестарт е много наивна, в този свят се стъпва върху традициите. Обществото е разделено и е на ръба на симетрична ескалация - колкото по-ербап се държи едната страна, толкова повече ербап се държи и другата. Следващата стъпка е да се разпадне обществото на племена. Вече имаме няколко много ясно обособени протестни племена, всяко си има своята територия. Все още има много позитивна енергия в България, въпросът е как да бъде мобилизирана за целите на истинската промяна", допълни гостът.
"Това поколение вярва, че светът е поле за конкуренция и борба, то има съвършено различни конфликти, един от които е отчаяната нужда за себеизява. Ако този стремеж не може да бъде удържан вече само в социалните мрежи, в един момент прелива на улицата. Протестът е много представителен за тази култура. Диктатура и репресия има в Беларус, Борисов не е Лукашенко", отбеляза Александров.
"В нормалния ни живот ние периодично имаме нужда да регресираме, тоест да спрем да сме отговорни индивиди. Това се постига в нормални условия, когато отидеш на концерт и куфееш, или отидеш на мач и си част от една агитка. Тъй като тези събития бяха забранени, енергията на първичното социално участие се натрупа и изля на улицата", добави социалният антрополог.