В представения миналата седмица проект на българския план за възстановяване и устойчивост липсва ясна и смела голяма цел, към която страната ще се стреми по отношение на иновациите. Отсъства и назоваване с истинските им имена на проблемите на страната, които тя трябва да реши, за да постигне напредък. Около това мнение се обединиха участниците в дискусия, посветена на темата за иновациите в българския план за възстановяване - съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов, Добромир Иванов, председател на Българската стартъп асоциация BESCO, IT предприемачът и член на НС на “Да, България!” Иван Лалев и Иван Матов, eксперт по трансформация на публичния и частния сектор.
“Този план е абсолютно откъснат от каквото и да било усилие България да има систематична политика например за изграждане на икономика, базирана на иновациите”, заяви Христо Иванов.
“Големият въпрос е как България да се възползва от иновациите и от технологичната революция, така че да повдигне икономиката си. Как България, използвайки европейското финансиране, би могла да се възползва от иновационната вълна и да започне да изгражда нов модел на икономика”, акцентира той.
Според него проблем е и липсата на нови инструменти на финансиране, които да позволят не само да се разчита на европейски ресурс, но да се мобилизира и такъв от частния сектор. Според експерта по трансформация на публичния и частния сектор Иван Матов в плана липсва ясна визия къде и по какъв начин искаме да отидем, когато стигнем - как икономика да работи и да не зависи от евросредства и от производства с ниска добавена стойност.
“В България можем да си поставим смела цел - например да бъдем най-зелената страна в света или в ЕС или да бъдем инкубаторът за високите технологии на ЕС - нещо, което да заявим, да кажем, че това е което искаме да бъдем след 10, след 15 години и да се стремим към него. Това за мен е голямото нещо което липсва”, заяви Добромир Иванов от BESCO.
Иван Лалев изтъкна необходимостта от правителствени програми за насърчаване на връзката между младите хора и студентите с различни клъстери, както и да се инвестира в построяването на връзката между образование и бизнес. Според него е необходим и стратегически фонд за финансиране на проекти, които ще бъдат от национално значение.
“Не е задължително да се работи на принципа на грантове, защото един път дадени, няма изискване какво да се случи с компанията, която ги е получила. Едни безлихвени заеми ще дадат достъп до капитал на компаниите, а самата идея, че това е заем ще направи така, че компаниите да са подтикнати не просто да усвоят пари, а да ги мултиплицират”, смята IT предприемачът.
“Практиката за субсидии и грантове очевидно е неработеща в нашия случай. По-добре работят и дублиращите инвестиции, като огледалните инвестиции. Имаме достатъчно частни фондове които подкрепят компаниите,може да им се даде възможността те да преценяват кои компании да получават финансиране, а държавата да ги подкрепи”, смята Добромир Иванов.