България имаше ключ да постигне тези свои искания, ключ към вратата на договореност с Република Северна Македония, който дойде с Договора за добросъседство, сключен преди 3 години. Вместо да използваме този ключ, за да отключим вратата, ние тръгнахме да я разбиваме. През тези три години правителството не направи почти нищо за решаване на спорните въпроси, заяви пред медиите доц. Георги Кючуков, член на Изпълнителното бюро на ПП АБВ
„Точно преди 9 дни външният министър г-жа Захариева формулира отново, но този път по-категорично, нашите искания към Северна Македония. Основно те се състоят в две неща - признаване, че езикът, който се използва в Република Северна Македония, е продукт и произхожда от българския език и че ние имаме обща история до 1944 г. Също така, тя обърна внимание на това да се спре езикът на омразата към нашата страна.
Това са като формулировка съвсем логични искания, защото така или иначе ние повече от това да признаем, че т.нар. „македонски език“ произхожда от българския, няма да можем да постигнем, тъй като той вече е признат през 80-те години от ООН. Общата история до 1944 г. ще ни лиши от неудобствата да си инвентаризираме националните герои, воеводи, царе и да спорим кой какъв е. В този смисъл това беше една добра формулировка. Вторият въпрос, който възниква, е кога беше поставена тази формулировка? Девет дни преди срещата, която се проведе вчера“.
Не може една седмица преди преговорите в ултимативен тон да бъде казано - или вие приемате това, или ние ще ви спрем за ЕС. Нито една суверенна държава няма да приеме такъв ултиматум – това би било обида и за правителството, и за хората. Какво постигнахме с това? Щеше да бъде добре, ако можех да отговоря - нищо. Ние постигнахме обаче няколко негативни ефекта. Преди всичко нашата позиция няма разбиране и подкрепа от нито една европейска страна - член на ЕС. По отношение на преговорите с Република Северна Македония останахме в пълна изолация. Всички знаят, че евентуалното начало на преговорите на Република Северна Македония е свързано с това на Албания, както нашето беше свързано с Румъния.
По този начин ние наложихме негативно обществено и правителствено мнение от всички страни на Западните Балкани - че ние спираме тяхната евроинтеграция. Не е тайна, че редица западноевропейски страни - Франция, Нидерландия, Австрия, в някои отношения Дания и Белгия, бяха против началото на преговорите с Република Северна Македония и Албания. Заявявайки нашата категорична позиция, че ще спрем този процес, ние сами се предложихме като необходимия злодей, който пречи на евроинтеграцията на Западните Балкани. Изпуснахме възможността да създадем нещо като коалиция на скептичните страни чрез тази по-широко представена коалиция в ЕС да можем да поставим нашите искания“.
Доц. Кючуков подчерта, че с този груб и недипломатичен начин на изказване на принципно иначе правилни за България позиции, външният министър Екатерина Захариева е наляла много вода в мелницата на македонизма.
„Със своето недодялано и недипломатично действие, министър Захариева може да получи паметник в центъра на Скопие и отдолу да пише: "С благодарност от победилия македонизъм“.