Управляващите проспаха повече от 6 месеца, през които трябваше да изготвят ясна стратегия и план за действие срещу очакваното нарастване на заразата с Covid-19.
Необходимо беше да се преструктурира здравната система, службите на РЗИ да бъдат с подготвен за криза разширен състав, за овладяване на вълната от заболели и грижа към обществото. Властта трябваше да подготви нужния брой, включително и поне 10% резерви, лекари и медицински персонал за справяне с кризата. Вместо умни, професионални и бързи мерки, властта действа панически и на пожар, прехвърляйки цялата отговорност върху кметовете, директорите на болници и училища и всеки друг в циничното си намерение да не инкасират политически щети преди изборите.
Още в началото на кризата през месец март, ние от „Достойнството на един народ“ (ДЕН) изразихме категоричното си мнение, че единствено заедно, държавите от ЕС можем да се справим с тежката ситуация, но това не се осигурява единствено чрез финансовите ресурси на съюза, а е нужна единна концепция и ежедневни общи усилия.
Необходимо е да се предприемат още общностни мерки за превенция, общо обезпечаване на медикаменти и ваксина. Коронавирусът не може да бъде спрян от граници и бодлива тел. Единствено общите ефективни усилия на всички граждани и власти в рамките на съюза, ще гарантират справянето с тежката криза.
Питаме управляващите:
- Защо не бяха закупени или наети своевременно достатъчно на брой оборудвани линейки, които да покрият голямата необходимост в момента?
- Защо не бяха създадени медицински центрове във всеки областен град за даряване на кръвна плазма от преболедували Covid-19пациенти?
- Защо не се инвестира целенасочено в човешкия потенциал, още в началото на кризата, а не сега да се гасят пожари с изливане на пари на калпак?
- Защо не се подготвиха болници за лечение само на Covid-19, а останалите да продължат да работят като многопрофилни болници? Защото се допусна смесването на заразени с вируса и незаразени, което доведе до ограничаване на
дейността на важни клиники и отделения, лекуващи други сериозни заболявания.
Породи се страх и отказ от лечение на тежко болни от други болести, което може да доведе до по-висока смъртност в бъдеще, демотивиране и напускане на медицински персонал.
- Защо през март, при минимален брой заразени, управляващите затвориха държавата, а сега при над 4000 случая дневно, отказват да поемат отговорността си за своевременни и ефективни мерки?
- Защо не бяха осигурени средства и РЗИ не организира Call-център за информиране на гражданите, за събиране на информация за контактните лица и връзка с личните лекари, а не и без това малкото служители в звеното да се претоварват с това усилие? За 1 работен ден, един служител, би могъл да извърши 48 обаждания средно по 10 минути на разговор.
- Защо управляващите не осигуриха безплатни PCR тестове за всички граждани – най-съществения държавен разход за овладяването на пожара Covid-19?
Отговорите на тези въпроси не са намерени поради страха от загуба на предстоящите избори и управленска некомпетентност, отказът да се чуят здравните експерти, непрестанното изместване на фокуса извън проблема. Потърпевши сме всички ние, гражданите, лекарите, медицинските сестри, санитарите, социалните работници, учителите и всички ангажирани на първа линия за справянето с бедствието. Само стоицизма, всеотдайността, професионализма и високият им морал ни държат над водата.