Решение на Административния съд в София остави в сила забраната за видеозаснемане на изборите. Магистратите отказаха да гледат делото по жалбата на коалицията “Демократична България” срещу указанията за разработването и защита на личните данни, издадени на 26 февруари от ЦИК и КЗЛД, с които на практика не се допусна заснемане на процеса на броене на бюлетините.
Според указанията, що се отнася до обработването на лични данни, правата и задълженията на застъпниците и наблюдателите са изрично ограничени в Изборния кодекс до право на пряка видимост на резултатите от гласуването, получаване на копие от секционния протокол и др. “При обработване на лични данни тези субекти не могат да излизат извън предвидените в Изборния кодекс права и задължения”, се посочва в указанията.
Сега съдът приема, че указанията не създават права и задължения, а само разясняват на участниците как се прилагат съществуващите правила.
Преди дни Върховният административен съд препрати разглеждането на казуса с видеозаснемането към Софийския административен съд, като се позовава на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс, според който указанията на ЦИК не са актове подсъдни на ВАС. Въпросният текст в Изборния кодекс бе въведен в началото на 2019 г. и на практика ограничи възможностите за бързо разглеждане от ВАС на жалби по някои видове решения на ЦИК.
“Определението на съда съдържа поредно доказателство за хаоса, който създава изменението в Изборния кодекс през 2019 г., конкретно в частта, която ограничи възможностите за обжалване на актове на ЦИК”, коментира юристът на “Демократична България” Надежда Йорданова.
"Съдът обаче хем приема, че чл. 58 от Изборния кодекс не е приложим за тази жалба, хем същевременно прилага именно този текст, за да посочи, че определението е необжалваемо, като отказва да приложи общия ред по Административнопроцесуалния кодекс", коментираха още от “Демократична България".
Заради "това вътрешно противоречие" "Демократична България" ще оспорва определението на Административния съд.