Цените на въглеродните емисии достигнаха своеобразен връх. Какво следва за въглищните централи у нас и какви са тенденциите в цените на пазара на горивата коментира за БНР Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията.
„Все още нямаме възстановяване в икономиката. Нямаме достатъчно потребление, което да реагира и да дръпне цените бързо нагоре и за крайния потребител. На пазара, специално в Европа, движението в цените не е така рязко, тъй като повече от половината от цената на крайния продукт – бензина и дизела, са данъци. Много по-бързо се сменят цените в САЩ“, каза Стефанов в предаването „Преди всички“.
„Важният елемент е, че в момента няма такова бързо възстановяване на икономиката, което да издърпа цените нагоре. Потреблението остава свито. Всеки си прави сметка, че ако увеличи цените сега, това би означавало загуба на клиенти. От тази гледна точка производителите на бензин и дизел са внимателни“, поясни Стефанов. Той отбеляза още, че с третата вълна на Covid кризата у нас хората ще продължат да си остават вкъщи. Остават и ограничения за транспортните фирми.
В коментара си за цената на квотите с въглероден диоксид и бъдещето на въглищните централи в България Руслан Стефанов изтъкна:
„Сценариите, за които отдавна говорим – че каквато и правителствена политика да се възприема, тези централи излизат от употреба. Колкото по-бързо бъдат изведени от употреба, толкова по-малко загуби ще натрупа българската енергетика.“
При ясната амбиция на Европа, както и на САЩ и Китай, вървим към сериозна заявка към 2050 г. да се търсят варианти за безвъглеродно бъдеще. Тези централи трябва да търсят алтернатива за своето бъдещо съществуване, категоричен е Стефанов, според когото натискът ще става все по-голям. „Дори при по-ниски цени на квотите, загубите ще се трупат.“
Цените на квотите въглеродни емисии неминуемо ще влязат в крайната цена на тока. Въпросът е кой ще понесе тежестта, подчерта Руслан Стефанов.
„Това са механизми, при които или тези цени влизат в крайната цена, или съответно ние плащаме загубите на тези електроцентрали през данъците си или по друг начин. Въпросът е кой ще понесе това увеличение – дали тези, които ползват услугата – потребителите, или тези, които са имали неблагоразумието да платят данъците си в държава, която поддържа подобни губещи електроцентрали.“
Българските производители в момента на практика нямат алтернативата на евтин зелен ток, каквато имат германските производители например, посочи още Стефанов.
Поради забавеното навлизане на възобновяеми енергийни източници България не може да си позволи такива по-ниски цени. „Всичко останало бута цените нагоре.“
България в момента е неподготвена и няма възможност да включи ВЕИ, защото няма разработени такива в достатъчен обем, както е в други европейски страни, обобщи експертът.