Първата държава, която трябва да посети следващият министър-председател е Република Северна Македония. Първо, защото вече имаме създаден един проблем между двете страни и той е от октомври миналата година, когато България реши да спре преговорната рамка. Ние не сме наложили вето, но се получи така, че двете междуправителствени конференции с Република Северна Македония и Република Албания бяха спрени от нас, във времето на Германското председателство.
Това каза д-р Джема Грозданова международен секретар на ПП „Републиканци за България“ и водач на листата на партията за 24 МИР-София в предаването „Седмицата“ по Дарик радио.
По нейните думи това е било важен приоритет за Германското председателство, а ние го блокирахме.
„По този начин ние блокирахме и заключенията по темата в Европейския съюз, което до голяма степен блокира и други процеси в Западните Балкани. Например диалога Белград-Прищина. За мен това е важен момент, защото е хубаво да водим последователна и устойчива политика, когато сме започнали някакъв процес с голям ентусиазъм, по време на нашето първо председателство на Съвета на ЕС. Все пак да покажем и на нашите партньори и от ЕС, и от САЩ, че ние можем да бъдем последователни“, заяви международният секретар на Републиканци за България.
„Освен Северна Македония, ние сме съседи и с други държави кандидати - Сърбия и Турция. За мен е важно, българският министър-председател в следващия мандат също да обърне внимание на тези две държави. Важно е да работим добре и със съседите ни членове ЕС – с Гърция и с Румъния, защото не успяваме някак си да се сработим по съседски в Европейския съюз, както го правят други държави от Централна Европа“, каза Грозданова.
Според Джема Грозданова освен всички държави, които е изброила може да работим и с още два формата - Черноморското икономическо сътрудничество и процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа.
На въпрос трябва ли да се увеличи броят на мисиите зад граница, тя отговори: Броят на мисиите за мен не е толкова важен. Важно е по какъв начин работят тези мисии. Дали са обезпечени с човешки и финансов ресурс. Мога да ви уверя, че имаме прекрасни дипломати, но основна роля на следващото правителство трябва да бъде създаването на едно ново поколение дипломати. Неглижираме младите хора и не им даваме достатъчно възможности да показват това, което от тях се изисква, когато кандидатстват.
"Условията, които се поставят на тези хора, за да влезат в МВнР са много високи, а покритието и финансовото и отношението към тях не е достатъчно добро“, подчерта кандидатът за народен представител.
На въпрос кое е най-голямото постижение на България във външната политика Грозданова отговори: Пълноправното ни членството в ЕС и в НАТО е нещото, което ние след 30 години борба между лявото и дясното успяхме да постигнем. До голяма степен това се забрави и правителствата, които работиха за това членство и хората, които бяха на преден план, вече са на заден.
"Много бързо забравихме колко принос донесоха за нашия живот, тези членства в двете организации. Това за мен е плюсът и най-добре постигнатото нещо в последните 30 години“, категорична е Грозданова.
Тя изтъкна като най-голяма грешка в тези формати, че се държим като държава кандидат или като такива, които наблюдават процесите.
„Много големи грешки има в годините. Това са три неща: Не поехме отговорност да сме Върховен представител за външна политика в ЕК, по време на мандата на Жан-Клод Юнкер. Това не беше медиен слух, а реална възможност. Не пожелахме да го вземем, защото не искахме да носим отговорност. Искам да припомня, че в тези години се случи анексията на Крим – това беше една много тежка позиция. Другото, което пропуснахме е може би чрез смяната на кандидатурата за генерален секретар на ООН, ние не успяхме да постигнем този пост, а това се случва веднъж на много години и може би няма да се случи повече за България.
Бяхме и страна, която можеше да влезе в Съвета за сигурност на ООН, като непостоянен член за 2017-2018 г. и някак си съвсем лежерно пропуснахме тази възможност“, припомни Джема Грозданова.
На въпроса има ли бъдеще България извън ЕС Грозданова отговори: Категорично не виждам бъдеще на България извън ЕС. Съюзът е създаден, за да събира интереси на хора и държави. И трябва да успяваме да отсяваме, кога да избираме индивидуалното пред колективното и обратното. За да бъде направен този избор ни трябва интелигентно лидерство и в България, и в ЕС.
Тя изтъкна, че ЕС се концентрира над ковид кризата и изгуби последователността си в общата външна политика и възможността да бъде глобален играч на световната сцена.
„Еврото в България ако ме питате кога - ще отговоря веднага, но то може да влезе след определени срокове и критерии. Индикативният срок е 1 януари 2024 г. Влизането в еврозоната е задължение на България по договора, който сме сключили с ЕС. България ще бъде добре приета и развиваща се“, подчерта Грозданова.
„България трябва да инвестира с европейски пари в Зелената сделка длъжни сме да вложим минимум 37% от 10.7 млрд. лв. или около 4 млрд. лв., за да се случи това трябва да се представи национален план, който все още не е внесен в Народното събрание“, припомни тя.
От ПП „Републиканци за България“ сме против „Турски поток“. Тази тръба по никакъв начин не защитава националните интереси. Против сме и АЕЦ „Белене“, но сме твърдо за ядрената енергетика и АЕЦ „Козлодуй“, подчерта тя.
В интерес на България е Турция да продължи да работи за членството си в ЕС, допълни тя.