„Изборите за парламент ще произведат това, което видяхме миналото лято – няколко играчи, които са в недостатъчна степен разпознавани и припознавани, ерго, накрая няма да имат легитимността да променят това, срещу което претендират, че се борят.“ Това каза пред БНР Любомир Стефанов, преподавател по Политически науки в Нов български университет.
„На площада много лесно се вика, обаче после, когато си вътре в Народното събрание и трябва да материализираш политически заявки в реални управленски политики, нещата започват да изглеждат доста по-различно“, посочи той в предаването „Преди всички“.
Според политолога ще бъде интересно, защото предстоящите парламентарни избори ще позволят да претеглим каква е моментната снимка на политическата ориентация на българските граждани, или поне на онези, които по думите му ще се престрашат да отидат да гласуват.
„Защото все повече се налага усещането, че едва ли не това е някакъв чутовен подвиг – да отидеш до секцията и да упражниш правото си на глас.“
„Едно от нещата, които стоят зад пълния мандат на сегашния парламент, е начинът на сглобяване на интереси, така щото да се получи вътрешно-парламентарно мнозинство, макар и леко флуидно, но устойчиво на всякакви видове напрежения. Второ – липсата на сериозен натиск отвън. Обществото не успя да канализира напрежението, недоволството, което имаше към властта – това да доведе до предсрочни избори и до сериозно разместване на прословутото статукво“, смята Стефанов.
Според преподавателя по време на протестите миналата година ГЕРБ са изиграли много успешен водевил, като са създали впечатление, че имат вътрешно напрежение и морална дилема, но над тях стои по-голям дълг: общественият интерес.
„Тъжното беше, че протестите от миналата година не си бяха научили домашното от 2013 година. За да се получат избори, трябва да има широко обществено недоволство и широко напрежение, което обаче не само да клокочи и да ври, а да създаде усещане за алтернатива. Това не се получи. 2013-а беше по-близко до сценария, който описах, отколкото лятото на 2020 г. За съжаление го виждаме и в момента – не виждаме блок или коалиция от партии, които да са припознати от гражданите, които бяха недоволни и продължават да са недоволни като алтернатива на обругаваното, охулвано и предмет на недоволство статукво.“
Партиите в България продължават да не се научават, че няма парцелиране на електорални квоти, каквото е било характерно през 70-те и 80-те години в Европа, подчерта Любомир Стефанов.
Ние продължаваме да имаме базисна липса на фундаментален национален консенсус, на този митичен национален интерес, изтъкна преподавателят.
Партиите продължават и да не разбират гражданите какво искат от тях и какъв е смисълът на съществуването на политическата партия, която не съществува, за да се държи като секта, отбеляза още Стефанов.