Какво показа "партийният пазар" на 4 април?
Темата коментира в “Нашият ден“ Ренета Инджова, служебен премиер на България в периода октомври 1994 до януари 1995 г.:
“Призивът ми е за водене на политическото битие във форми, които са по-далеч от пазара "Георги Кирков". Нека разумът, далновидността на участващите страни и на президента, който ръководи раздаването и конфигурацията, която би се получила – те да са на ход. Не бива дори и медии, и политически сили, и лидери да продължават онази игра, която играха до момента.
Медиите няма да си дадат лесно позицията на защитници на властта, социолозите и политолозите играят като жонгльори в момента, всеки ден различно, чудейки се коя страна да хванат.
Беше време и сега е времето, в което главните политически сили, тези на статуквото, трябваше да направят пред своите избиратели за онова, което представлява кризата на системните партии в България. Това до този момент не сме чули.
Парламентът се пренесе в зала “Георги Кирков“, Женският пазар се казваше така. Затова първото нещо, което искам да кажа, е да не се продължава, поне в този период, в който текат процедурни процеси, конституционни, в определянето на новия парламент, емоциите да не взимат връх.
Защото онова, което се прави в момента с тези анализи, всеки си казва какво мисли по нещата, започва да прилича на Борисовите телефонни разговори и записите от тях, а това са неща, които трябва да бъдат по-конфиденциално и по-смирено разглеждани с повече мъдрост, с повече далновидност и то там, където се осъществяват сондажите, преговорите, задаване на мандат и други.
Тази нощ излязоха официалните разпределения на мандатите
"Там народът ги постави така, че да е патова ситуацията. Друг е въпросът, доколко това, което се получи, като резултати, отговаря на реалното съотношение на силите в нашето общество.
Като сложите, че по Изборен кодекс, който отдавна е доказал своите недостатъци и възможности за фалшификация, като сложите нещата, че над 100 000 души официално не бяха допуснати заради карантинни проблеми да гласуват – пък много странно карантината сега вече и пандемията нямат това значение, като отминаха изборите. Като сложите 86 500 недействителни гласа, които сигурно са доведени до това малко число, за да изглежда приемливо. Като сложите това, че управляващите не искаха да се ходи да се гласува, в това число и в чужбина, можем да кажем, че най-точната апроксимация* до реални резултати дадоха хората в чужбина. Там където го няма страхът, където съществува все още надеждата, че в бъдеще България ще я има."
Избирателната активност е 50,61 на сто, сочат окончателните резултати, обявени от Централната избирателна комисия
“Това сега е съвсем ново число. Трябва да се разделят 3 334 283 на 6 789 605 – сложна задача, но знаменателят остава голямото неизвестно на тези избори. Това, че не знаем какво е количеството избиратели, че няма активна регистрация на предстоящия вот, който премина...
Искам да обърна внимание и на опита на Борисов да излезе от депутатски мандат, преди да са обявени официалните резултати, преди да е влязъл в парламента, преди да се е заклел, когато трябва. А след това да подаде искане за напускане. Тази процедура е в стила на Борисов, той ще прехвърли това нарушение върху ЦИК, вместо да е върху него.
Вероятно ще трябва конституционните съдии върху всичките тези случаи, които предстоят, и по отношение на членовете на правителството, които са също кандидат-депутати, а сега вече и депутати, ще ни приложат същата процедура, която е абсолютен капан за конституционализма и парламентаризма."
Къде са пропуските в организацията на изборния процес?
“При липсата на Административен съд и на традиция тези неща да се санкционират, коригират и балансират, от там не очаквам каквото и да било. Неслучайно, бидейки от протестиращите, първият таргет, който поставихме на улицата и който ще продължаваме да защитаваме, е дефектите и измамите, които са заложени в системата на изборното законодателство, а и се допускат.“
*Апроксимация (приближение) – математически термин, с който се означава замяната на едни математически обекти с други, по-прости, но същевременно близки в някакъв смисъл до изходните.