„Винаги, когато се получи информация за такива сериозни и нежелани ефекти, е притеснително за лекаря. Очаква се да се получат информации за повече странични ефекти, когато ваксината навлезе масово в употреба. Това се касае за всички лекарствени продукти“.
Това коментира пред бТВ проф. д-р Милена Станева, ръководител на Клиниката по ангиология в болница „Токуда“, в рубриката „COVID-19: Ваксините“ във връзка с образуването на тромбози след ваксинация с препарата на „АстраЗенека“.
По думите ѝ е трудно да се каже кое точно във ваксината предизвиква този страничен ефект.
„За съжаление в момента сме в такава ситуация - за малко време ваксината се приложи при изключително голям брой хора, така че е нормално да се чудим какво трябва да се направи. Ползите от ваксините обаче са по-големи, отколкото вредата. Това, което очаквам да се направи, е да се дефинира групата хора, при които ваксината на „АстраЗенека“ не трябва да се прилага“, каза тя.
„Сигурна съм, че ЕМА ще излезе с препоръки коя точно група е застрашена и при коя група от населението да не се прилага тази ваксина. Или евентуално с много голямо внимание да се прилага“, допълни проф. Станева.
На въпрос безопасно ли е втората доза да е от другия вид ваксина, а именно иРНК, тя обясни, че в момента експерти работят именно върху това. Специалистът даде пример с Франция, където е взето решение на жените под 60 г., които са с първа доза от ваксината на „АстраЗенека“, да се слага втора доза от иРНК ваксината. В Англия пък е решено жените под 30-годишна възраст да не се ваксинират с оксфордския препарат.
До момента в ЕМА са докладвани общо 222 случая на тромбози и тромбоцитопении при над 34 милиона ваксинирани, поясни проф. Милена Станева.
Проф. д-р Милена Станева, дм, началник Клиника по ангиология, национален консултант по ангиология. Завършила е медицина през 1992 г. в Медицинския университет в София. Има три специалности – „Вътрешни болести“ (1997 г.), „Кардиология“ (2005 г.) и „Ангиология" (2011 г.). Има призната квалификация за високоспециализирана дейност „Правоспособност по ултразвукова съдова диагностика”. Сертифицирана е за лечение на лимфедем от клиниката „Фолди – Хинтерцартен“ в Германия. Между 1993 и 2004 г. работи в Клиниката по кардиология на УБ „Лозенец”. След това завежда Кабинет по ултразвукова съдова диагностика в Клиниката по кардиология в УНСБАЛ „Св. Екатерина”, където е до края на 2006 г. В болница „Токуда“ е от откриването ѝ. От декември 2017 г. е началник на новооткритата Клиника по ангиология. Провежда високоспециализирана ултразвукова съдова диагностика. Консултира диагностика и терапия при тромбофилия и антикоагулантно лечение. Създава първия по рода си в България център за комплексно лечение и профилактика на лимфедем. През 1997 г. за първи път в България проф. Станева осъществява транскраниалното доплерсонграфско мониториране на мозъчния кръвоток по време на сърдечна операция, а през 2003 г. въвежда метода за ултразвуково определяне на ендотелната функция на периферна артерия. В началото на 2006 г. създава и въвежда в практиката ехографски протокол за изследване и подбор на болни със сърдечна недостатъчност, показани за ресинхронизираща терапия и проследяване на терапевтичния ефект. Проф. Станева има множество публикации в националния и световния научен печат, както и участия в международни медицински форуми. Член е на Европейското дружество по кардиология, Българското дружество по кардиология, Международното дружество по флебология, Българско дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология, Националното дружество по флебология, Българска асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика, Българско дружество за ендоваскуларна терапия, Българската асоциация по ултразвук в медицината.