Някакви хора, чиито мозъци са блокирани от непрекъснато угодничество и стремеж да се впишат по-близо до властта, да успеят да ощипят нещо, още не са разбрали, че тази система се разпада, че този модел, който дълго време наричахме #Кой?, си отива. Корабът потъва бе, хора! Капитанът дава някакви указания с извънредни пресконференции и брифинги, а кораба го няма!
Това каза журналистът и създател на сайта Фрог нюз Огнян Стефанов в предаването "Студио Хъ" по 7/8 ТВ.
Той коментира и модела „Страх“, който ни управлява. „Страхът е съвсем реално състояние за всеки човек, а при нас е за цялото общество. От години в България се проектира модел на диктатура. У нас от няколко години управлението е структурирано така, че върху страха то успява да приложи всички свои идеи“, обясни журналистът.
„Като при всяка диктатура, първите задължителни неща тя да укрепне, да се развива и в крайна сметка да се наложи като модел в една държава, е да бъдат овладени институциите, медиите, силовите структури – полиция, тайни служби, и в крайна сметка да се наложи един страх у всички граждани. Това може и да звучи някак отвлечено и теоретично, но примерите са с хора, които познаваме и се срещаме. Страхът, че ще изгубиш работата си, е един от водещите, тъй като работата е начинът на препитание за почти всеки човек и неговото семейство. Този страх стига до патологични измерения в нашето общество. Получава се така: много хора се страхуват от прокуратура, МВР, полиция, служби, НАП, проверки и т.н. И не толкова, че тези служби биха изпълнили задълженията си, а от начина, по който те изпълняват своите задължения. Страхът идва от там, че тези институции силово налагат и поръчково изпълняват дадени разпореждания. Немалка част от гражданите се превръщат в жертви. Те не се срещат с институциите като равни с равни“, обясни Стефанов.
„Страхът у гражданите не изключва страха в самите структури и тези институции, защото там са назначени хора, т.нар. калинки, заемащи постове не заради знания и опит, а заради вярност и лоялност към управлението и властта. Те се страхуват за местата си. Протестите на прокурори и следователи, писмата до ЕК и посолства, са плод на техния панически страх, че може да загубят местата си. Те не взимат кой знае какви големи пари, освен онези от тях, които са корумпирани. Страх ги е, защото не вярват в собствените си възможности. Те знаят, че не са конвертируеми на свободния пазар. В тях е залегнало убеждението, че босът дава, а това е големият, силният“, допълни Огнян Стефанов.
„В нашия случай е някакъв триумвират или четирима души, които са овладели властта. Всеки ги знае поименно. Този страх върви отгоре до долу по пирамидата. Така треперят някакви чиновници по общински служби и къде ли не. Този страх става повсеместен. Това демотивира хората, защото те не са свободни“, обясни журналистът.
„Сега плачат с крокодилски сълзи, че имало предложение да бъдат закрити специализираният съд и прокуратура. Ей, Богу, чух сутринта представителя на спецсъда и прокуратурата да споменават някакви цифри колко били осъдени. Трябва да кажете това на коя инстанция е. Освен това, вие не давате нито един пример за осъден министър, за висш чиновник, за проверяване на обществени поръчки. Губят се следите на десетки милиарди. Хвалят се за някакви телефонни измами. Чуват ли се какво говорят? Спецсъдът се занимава с телефонни измамници? С това трябва да се занимават районните МВР и полицията по градове и села. Къде е превантивната работа?“, попита Стефанов. „Превърнало се е в някакво социално ведомство, което властта поддържа, за да печели някакви свои лоялни хора. Друг е въпросът доколко ги печели. Освен това подборът в МВР е сведен до страхотно дъно“, коментира още той.
Стефанов отбеляза, че дори и бизнесът се страхува. „Когато един или двама души са овладели цялата държава, тогава и най-коравият бизнесмен, който се опита да се противопостави, бива размазан“, отбеляза журналистът.
По думите му отговорът на прокурорите за собствените им действия винаги бил един и същ – това било наредено „от горе“. „Това не е ли страх?“, пита Стефанов. Според него това не е завръщане, а продължение на „тази традиция“, която винаги сме считали, че е „привилегия“ на латиноамериканските страни.
„Изходът от създалата се ситуация е абсолютна нетърпимост“, смята той.