Започнал процесът на девоенизация на Държавната агенция „Разузнаване”, след като парламентът прие на първо четене законопроекта за агенцията. Разузнаването се структурира в агенция, което ще е на непосредствено подчинение на Министерски съвет.
Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) ще събира, обработва и анализира разузнавателна информация. Законопроектът е дал определението на понятието "разузнавателна информация" и са изброени сферите на дейност на агенцията, в които тя събира такава информация и осъществява своята разузнавателна дейност.
Изрично се посочва, че в Държавна агенция "Разузнаване" не се поставят задачи от вътрешно политически характер. Дейността по извършване на проверките ще бъде регламентирана с акт на Министерския съвет. Според закона „Разузнаването” ще се занимава с всяка информация за чужди страни, организации и лица или за свързани с тях български организации и лица, която е от значение за суверенитета и териториалната цялост на държавата. ДАР ще разкрива, предотвратява и противодейства на посегателства срещу независимостта и териториалната цялост на страната.
Законът въвежда нова фигура в българското разузнаване - инспекторът. Той ще е на пряко подчинение на председателя на ДАР, но ще се назначава по предложение на премиера и ще има възможност да докладва на него в случай на нужда. Председателят на агенцията ще се избира по предложение на Министерския съвет за срок 5 години.
Единствено от партия "Атака" коментираха промените в закона. Венцислав Лаков заяви, че има опасност цялата власт по контрола на агенцията да отиде изцяло в ръцете на министър-председателя: От "Атака" не се съгласиха и със заложените привилегии на служителите на агенцията, една от които е платеният годишен отпуск да бъде в рамките на 52 работни дни.