България, Румъния и Унгария са държавите с най-големи загуби на вода в Европейския съюз. В някои райони на нашата страна над 80% от живителната течност изтича по трасето, без да стигне до потребителите. Това сочат данни на ВиК операторите, цитирани от Монитор.
Регулаторът трябва да определи индивидуални цели за намаляване на загубите за всяко водно дружество за периода 2022 - 2026 г., които ще влязат в 5-годишните им бизнес планове. ВиК-Сливен прахосва най-много вода у нас, като 84,34% изтича по тръбите. Следват го Добрич и Шумен със загуби, съответно 82,42% и 82,39 на сто. ВиК-Сливен не е изпратила на регулатора данни за прогнозата си колко вода ще губи през 2026 година, но КЕВР посочва, че дотогава загубите трябва да паднат на 60%.
ВиК-Добрич прогнозира да остане на сегашната загуба, но регулаторът нарежда тя да се намали на 68,04%. ВиК-Шумен пък предлага намаление до 80,57%, КЕВР му определя цел 66,20%. Прахосници на вода са и във ВиК-Монтана със 77,88% загуби, които комисията нарежда да се намалят на 62,36 %. "Софийска вода” губи 45,17 на сто от водата, която черпи от язовирите "Бели Искър“ и "Искър“. Дружеството си е поставило за цел да свие този дял до 33,29% до 2026 г., което КЕВР е одобрила. Регулаторът приема и поставените от ВиК-Русе цели за намалява на течовете от тръбите от 44,18% до 39,32 на сто след 5 години. Варненското ВиК дружество пък губи 66,56% от водата и предлага да ги намали само 64,99%, но КЕВР ѝ определя 61,97% загуби.
Последната Директива за водите на ЕС за първи път посочва конкретни държави с най-големи загуби на водни ресурси и една от тях е България. Друг проблем у нас е, че водните количества не се мерят точно, посочват експерти. В края на 2019 г. например тогавашният министър на екологията Емил Димитров обяви, че има разлика между водните количества, взети от язовир „Камчия“, които отчита ВЕЦ-ът, и това, което минава през пречиствателната станция и се подава на клиентите.