– Кои акценти от политическата програма на ГЕРБ „България следващо поколение 2021“ дават перспективите за Видин и областта? Наш гост е Росица Кирова, водач на листата № 5 в интегралната бюлетина, листата на коалицията ГЕРБ-СДС за 5-ти МИР – Видин. Как започна предизборната кампания при вас, г-жо Кирова?
– Предизборната кампания във Видин и областта започна нормално, съвсем спокойно, ако трябва да бъда честна, не съм се интересувала особено от това, какво правят тези, които участват в тази кампания от името на други политически партии и субекти. Ние градим своята кампания по начин, по който сме я водили първия път и се опитваме да стигнем до всеки, да говорим с хората, да ги чуем, те да ни чуят и да могат да ни преценят.
– Кои акценти от политическата програма на ГЕРБ „България следващо поколение 2021“ дават перспективата за този регион?
– Акцентите са няколко. Основното в Националната програма, което всъщност е изключително важно за Видин и Северозапада, е свързано с ангажимента, който се поема по отношение на изграждането на инфраструктурната връзка Видин-Ботевград, скоростният път, защото на Видин това му липсва през последните 50 г. – адекватна инфраструктура. Това е една от причините, поради която ние като област изключително много сме изостанали в икономическото си развитие. Всеки инвеститор се нуждае от достъп до мястото, на което ще реализира инвестицията си. Това е индиректна причина за масовото обезлюдяване на региона. Не успяха да се преборят много политици и кандидати за власт от региона с този казус и да накарат което ѝ да е правителство да обърне фокуса си към Видин и Северозапада. Смятам, че успяхме да го направим ние видинските граждани изобщо през последните няколко години. И това като приоритет, който е залегнал в Националната програма на коалиция ГЕРБ-СДС е първата и основна причина, поради която смятам, че ние имаме ясен и конкретен ангажимент към региона. Фактът, че това започна да се изпълнява, не е предизборно обещание, а е случило се през последните 3 г. Другият акцент е довършването на процедурите за тунел под „Петрохан“, нещо което също беше договорено през 2018 г., когато много граждани на Северозапада протестираха. Беше договорено с предходното правителство и с премиера Борисов. И доста стриктно се изпълняваше до момента. Бяха изготвени прединвестиционните проучвания, направени множество срещи, разяснителни, обществени обсъждания. Бяха разгледани вариантите, които бяха изработени от участника, който беше спечелил обществената поръчка да подготви такова проучване, на експертно технико-икономически съвет бе взето решение, кой е най-щадящият вариант на първо място за екологията, на второ място по отношение на съкращаване на разстоянието, на изправянето на тези опасни завои и което ще даде възможност пътят през Петрохан да остане четирилентов.
– Госпожо Кирова, но служебният министър спря процедурата.
– Служебният министър спря процедурата, да. Не пропускам това нещо. Служебният министър спря процедурата. Имаше много остра реакция от всички граждани, които са засегнати от това нещо. Аз лично в качеството си на председател на гражданско сдружение „Единни за промяна“, защото аз като гражданска кандидатура освен листата на ГЕРБ-СДС в региона, представлявам много други видински граждани. Остро реагирах, веднага изпратихме писмо на първо място до МОСВ и помолихме министъра да отмени това свое решение като се аргументирахме, защо то е незаконосъобразно. Изпратих и писмо до началника на АПИ, защото то е първата заинтересована страна, която може да обжалва подобно решение. Договорихме се с четирите общини, които са засегнати от тунела под Петрохан от цялото трасе, което е предвидено, защото не се предвижда по проект само тунел, естествено, че се предвиждат и пътна връзка, и трасе. Подготвихме жалба за Административния съд в законоустановения срок. Проведохме разговори с областния управител и с всички представители на властта дотолкова, доколкото пожелаха да ни чуят. Имахме доста силна гражданска съпротива, аз лично имах доста непримирима реакция. И най-важното, свързах се с всички онези, които ме подкрепиха през 2018 г. в протестите и се притекоха доста повече хора от Видин, от Монтана, от Берковица, от целия Северозапад, които изразиха готовност, в случай, че не бъде отменено решението на министъра, защото на първо място е незаконосъобразно, защото е недопустимо да отказваш ОВОС и да отказваш изобщо да разгледаш документите, които са ти подадени. И просто сам да решиш, че това по някакъв начин ще увреди околната среда. Защото е недопустимо да не се запознаеш с това, че през въпросната защитена зона и в момента преминава трасе, т.е. по никакъв начин увреждането не може да е по-голямо, особено като се има предвид, че предложеният вариант се предлага пресичане на планината на доста по-ниска точка. Тунелът е дълъг. Много по-малко местообитания ще бъдат засегнати отколкото сега в момента със съществуващия път. Тези неща естествено би могъл някой да ги прецени, ако си е направил труда да прочете документите, да се запознае и да действа професионално, а не напук. И в тази връзка е доста страшно, когато чегърташ себе си. Да, той отмени решението за ОВОС на Петрохан, в което даже беше сложил и едно изречение, че на същото основание прекратява и прединвестиционното проучване за тунел под Петрохан, прединвестиционната инициатива изобщо за тунел под Петрохан. Но пък едновременно с това, мисля, че успяхме да го принудим, ние му дадохме и срок, може би бяхме резки, но ние наистина щяхме да организираме протест един или два месеца на прохода Петрохан със собствени палатки, с всички необходими условия, включително и с екологични тоалетни, разбира се. И както на „Орлов мост“ за шест месеца беше блокиран животът на софиянци от 20 човека, ние щяхме да се съберем много повече, всички от Северозапада щяха да отидат там и да се редуваме, ако трябва, за да покажем, че можем да блокираме държавата не само на Петрохан, но и на Е-79. И да покажем, че е крайно време да ни чуват. Когато сме започнали да правим нещо като общност, няма нито един политик правото да ни зачеркне и да реши, че нямаме право на съществуване и на някаква инициатива. Така че той отмени това свое решение.
И да, ще има ОВОС за тунела под Петрохан. Даже някъде четох, един представител на БСП от региона беше казал: „Лично министър Личев ме увери, че тунел под Петрохан ще има”. И аз много му благодаря на този министър, че най-после е осъзнал, че да си министър не означава просто да си някой, който драска с химикал по някакъв лист. Едновременно с това искам да му напомня, че дали ще има тунел под Петрохан или не, зависи от волята на цялото общество. Ние като общество заявяваме, че ще го има. И ще го има в реални срокове. И естествено да го подсетя, че не е лошо, след като е отменил своето решение, да възложи изготвяне на доклада за оценка на въздействие върху околната среда като това е доклад, който се изготвя между 6 месеца и 1 година, за който трябва технологично време да може да обследва всички варианти, свързани както с екологията, със защитените зони и всичко останало, което засяга такова инвестиционно намерение, та въпросът не е само да се отмени решението, а да бъде бързичък. Вече сме му изпратили писмо, с което да го подканим. Правим това от първия ден, от който се появи поредното правителство и някак си реши да забрави част от ангажиментите към региона. Е, няма да го допуснем. Тунелът под Петрохан е залегнал и е записан като довършване на процедурите единствено в Националната програма на ГЕРБ-СДС. И това е нещо за целия Северозапад, за област Видин е много повече от това, което всички останали предлагат. Разбира се, има други мерки. Има социални мерки за изостаналите икономически неразвити райони като Видин. Има много други неща, които в Националната програма са абсолютно приложими към нашия регион и аз смятам максимално да се възползвам от тях като кандидат за народен представител и евентуално като такъв, разбира се, ако хората ми се доверят.
– Кое е по-важно за Видинския регион и за Северозапада – преодоляване на негативните демографски тенденции и създаване на условия за реимиграция или икономическата изостаналост? А може би и двете вървят ръка за ръка?
– Така ще отговоря на въпроса ви – те са неразривно свързани. Няма как да се преодолее демографската криза при липса на икономика. Няма как да има икономика, когато няма инфраструктура. Трябва да се започне, а обикновено се започва от основата. Полагаш основата на къща и след това ѝ слагаш покрива. Ако започнем от покрива, няма да се получи нищо, той просто ще падне долу. Така че ще успеем да задържим и да върнем хората, ако създадем условия за развитие на икономика и за нормално съществуване на бизнеса. В тази връзка ние имаме собствен, местен, регионален приоритет, който е свързан с това, когато има, разбира се, нормално, редовно правителство и работещ парламент, да поговорим малко за преференциите, които заслужават области като Видин. Не само Видин, разбира се, но аз говоря от името на хората на Видин, които заслужават преференции, за да могат в икономическо развитие да догонят останалите части от страната, защото е несравнимо положението във Видин и Пловдив, положението във Видин и в София наистина е несравнимо, това са две различни Българии. Вината за това е на цялата политическа класа. В никакъв случай не е само на тези, които са управлявали в последните 2-3-5-10 или 15 г. Това се случва след 1989 г. и малко преди това. В това отношение дори няма значение как се е стигнало, въпросът е, какво ще направим, за да го преодолеем. И първото нещо, което трябва да се започне, е изграждането на адекватна инфраструктура, която да даде сигурност на онези, които ще инвестират парите си тук, на онези, които ще привлечем като инвеститори, или на онези които ще разкрият работни места, че ще имат нормален и адекватен достъп. Защото колкото и смешно да е, в 21 век проблемът, който решаваме с инфраструктурата освен в икономически план и развитие, е и чисто екзистенциален. Ние трудно оцеляваме по тези пътища. Трафикът, генериран от „Дунав мост 2“ е толкова голям и е толкова натоварен тежкотоварният поток, че дори осъществяване на четирилентовия път между Ботевград и Видин, между Монтана и Видин то е магистрала с габарити Г-28 и едновременно с това реализиране на проекта за тунел под Петрохан, няма да могат да поемат толкова голям генериран трафик. Вие знаете, че може да изследваме, какъв трафик се генерира чак, когато имаме направена съответната инфраструктурна връзка или инфраструктура. В тази насока искам да ви кажа, че когато „Дунав мост 2“ се строеше, предвижданията бяха съвсем различни. Сега имаме пет, дори до шест пъти по-голям трафик. Само защото мостът съществува.
– Какви преференции са необходими за икономиката и за бизнеса за област като Видин?
– Аз мога да ви кажа нещо съвсем простичко, което ние коментирахме с колегите в рамките на нашата предизборна кампания и за което имаме концепция и сме го изработили като виждане, готово да бъде внесено в едно нормално, повтарям, нормално работещо Народно събрание. На първо място, приносът на област Видин в БВП на държавата е нула цяло и нещо от един процент, а ако го обърнем по друг начин казано, тези 10% корпоративен данък по никакъв начин не могат да повлияят върху формирането на приходната част на бюджета, но ако фирмите в региона бъдат освободени за един период от 10 г. от плащане на този корпоративен данък, при конкретни условия за създаване на работни места, за инвестиции, конкретни инвестиции в реалната икономика, тогава може да видим реалния резултат, да видим ефекта върху тази територия от тази мярка. Също така имаме предвидени мерки, които са свързани, има ги в програмата на ГЕРБ, с тези по-слабо развити региони, които са и по-трудно достъпни, за стимулиране на определен вид кадри като медицински такива, защото имаме проблем със здравеопазването. В един район със застаряващо население трябва да са ни приоритет поддържането и развитието както на Видинската, така и на Белоградчишката болница. Ние трябва да предоставяме качествени здравни услуги, за да може хората да живеят нормално тук. За това сме предвидили две неща. Първо, стимулиране на разкриване на подобни специалности за медицински персонал, физиотерапевти, рехабилитатори, кинезитерапевти във филиала на Русенския университет във Видин, който има тази възможност и когато придобият собствената сграда, за която сме направили всичко необходимо още преди няколко месеца с местната областна управа, с помощта на ректора на Русенския университет и разбира се с министъра на образованието и тогава министъра на регионалното развитие, документите са внесени в Министерския съвет, одобрени са, очакваше се постановление, за да бъде отдадена тази сграда на филиала на Русенския университет и тогава да може да разширим и набора от специалности, които от своя страна ще дадат живот на нашите болнични заведения и ще се създадат адекватни здравословни услуги за населението. Това е като начало. По същия начин ще стимулираме и кадрите в сферата и на образованието, освен здравеопазването, ще помислим за това, какво бихме могли да направим, също имаме мерки, но те са много подробно разписани, изброени какво можем да направим и за това, че Видин не само да стане едно по-добро място за живот, но да бъде перфектна среда за отглеждане на малки деца. Той е такъв и в момента. Доста наши съграждани, които по времето на последната 1 година от пандемията започнаха да се завръщат поради редица причини от държавите, в които живеят, и казват, че се замислят, дали да не се завърнат да работят тук. Знаете ли, кое е първото нещо, което ги спира? Липсата на адекватна връзка със столицата и изобщо с останалата част от България. Затова отново казвам: трябва да започнем от „А“, от инфраструктурата.
– Госпожо Кирова, по повод 45-то Народно събрание вие казахте, че ако бизнесът работеше както в него, щяхте да фалирате. Като гледате сега служебният кабинет, ако като него бяха всички правителства на България, докъде щяхме да стигнем?
– Аз съм много щастлива, че служебният кабинет не е управител на някоя фирма, да речем на моята. Те не са борд на директорите, защото в такъв случай щяха да премахнат всичко, което аз съм направила и да започнат от начало. Ако продължаваме да се изчегъртваме, можем да стигнем до коня, защото то е първото автентично превозно средство, което е познато и може би до лъкът е стрелата или до чука и камъка, защото сечивата са първите оръдия на труда, които познаваме. Но ако трябва да бъда честна и ако искате да ви кажа моето мнение, аз не бих давала оценка на служебното правителство. Оценка ще дадем след време. Това, което виждам в момента, е: безумна бъркотия от хора, които са страшно реваншистки настроени и нямат мярка. За голямо съжаление повечето от тях са били част от политическия живот на един или друг етап от развитие, някои от тях тогава, когато аз съм ходила може би права под масата и не зная, не съм имала политически възгледи или поне не съм искала да развивам нещо като регион, виждам неща, които са доста шокиращи. Виждам подхвърляне на такива страшни фрази в пространството, мога ли да започна с това, че когато се говореше за подслушване и господин Атанасов е говорил за убийство, когато Богомил Бонев е бил кандидат за президент на тази държава, после изведнъж това е заглъхнало, може би се е оказало, че е кьор-фишек, но си е свършило работата. Хора, които са действали с подобен начин и замах, споменах умишлено не член на правителството, в никакъв случай не могат да ме респектират и не могат да ме накарат да мисля за професионално отношение. Виждам хора, които в сферата на финансите и икономиката са много добре запознати как да фалират собствената си фирма във Великобритания с милиони задължения и сега може би искат да ни покажат как това ще се случи с държавата. В никакъв случай това, което говоря, не означава, че оправдавам порочни практики или случаи, в които има безобразие или самозабравяне дори и поради това, че всеки нормален човек, докоснал се до благото, когато не е направил достатъчно много в живота си, има опасност да получи световъртеж. В никакъв случай не оправдавам подобни неща. Но ме възмущава изключително силно апломба, с който се тръгна. И това, което се случва включително и на местно ниво – областни управители в различни области, няма да споменавам конкретно къде, но мога да вляза и в конкретика, привикват шефове на държавни фирми и предприятия, на държавни структури, за да ги питат: дали биха могли да повлияят да не спечелят от ГЕРБ, да не говоря и за по-груби намеси. Има ги навсякъде. И аз бих задала въпроса на тези хора, които трябва да демонстрират някакъв нов морал: какво им е новото? Ако ще заменим онова натискане, с това натискане, какво правим в момента?
– Ако ще заменяме чекмеджетата с торбичките – какъв е смисълът?
– Дори и това. Ужасно е, защото преди малко прочетох някъде, че някой е казал, че е абсолютно незаконно да се използват камерите в заведенията, за да може да има достъп до такъв материал. Сигурно не е законно да снимаш и Борисов докато спи, особено при условието, че е министър-председател.
– На никой не би му било приятно да бъде сниман, докато спи.
– Да. Това изобщо не бих искала да го коментирам. Всеки човек има право на свой собствен личен живот. Езикът, който се използва, може да е грозен, когато е в лични разговори и оценката за това дали да търпим този език и тези изрази е на онези, които пряко и директно контактуват. Но когато използваш такъв език публично, това едва ли е да се изгражда новият морален стожер на обществото. И аз бих се замислила – чий морал е по-висок, и кой дава по-добър пример и име. Така че в това отношение аз съм лично силно разтревожена. Ако трябва да ви говоря за експертизата на някой министър, в момента фаворит ми е министърът на екологията, защото проблемът засяга Видин, признавам си, не можеш като екоминистър да спреш проекта под Петрохан без изобщо да си направиш труда да се запознаеш с документите, просто с един подпис, а едновременно с това да започнеш да обясняваш, как ще строиш пристанище при Свиленград. Най-малкото надморската височина на Свиленград го прави невъзможно. Има елементарни неща. Ако стигнем дотам, че да източим язовир, за да покажем какви престъпници са били предходните, с какво се различаваме от тях? И това е конкретен въпрос към господин Радев, защото той носи пълната отговорност за всички, които назначи. Ако фирмата, която имаш, има натрупани задължения от ДДС и при наличието не на ревизионен акт, при наличието на доклад, който предхожда ревизионния акт, продадеш фирмата, с какво това те прави различен от всички ДДС-ари, които натрупаха онези 10,6 милиарда до 2006 г., които бяха констатирани 2006 г. и които 10,6 милиарда 10 години след това съгласно изискванията на закона трябваше да бъдат отписани. И какво се оказа? Целият негатив обраха тези в момента и данъчните, които доскоро и управляваха НАП. По никакъв начин нямам някакво лично отношение нито към едните, нито към другите. Ако смятате, че това е нормално и по този начин трябва да се води общественият разговор и диалог, ще ви кажа, защо съм притеснена. Защото след изборите на 11 юли обикновено всички отрезвяваме. Минава около месец-два. И си даваме сметка, че може би понякога сме сгрешили, може би често пъти. Като общество не зная, дали имаме право на безкрайно много грешки, защото проблемът с демографския срив на държавата е пряко свързан с усещането, което ние имаме като граждани както за справедливост, а то много често ни се внушава. Много често не си даваме сметка, че корупцията съществува – тя не е проблем само на онзи, който взема, а и на този, който вика някой да му предложи 100 хиляди евро или 20 лв. И в това отношение искрено се надявам да не се явяваме на поредните поправителни. Това, което ние в нашата кампания на листа № 5 – отборът на Видин ще се опитаме да направим и което правим, е да търсим допирните точки с всички онези, които имат отговорно отношение към нашата общност и към България. Смятам, че трябва да търсим обединение. За голямо съжаление, в последните години се появиха политически фигури, които се ползваха с много доверие и направиха всичко възможно да разединят нацията. За да я настроят, за да озлобят хората един срещу друг. Никога в българската история това не е водило до добро. Няма да доведе и сега, ако допуснем да се случи.