Най-прекият път за решаване на спора между София и Скопие е двустранно споразумение. Ако го постигнем, ще докажем, че двете държави могат да решават чувствителни проблеми, без да занимаваме ЕС. Това заяви българският външен министър Светлан Стоев по време на брифинг за двустранните отношения на България и Северна Македония.
Според министъра целта на това споразумение е да регулира изпълнението на подписаните вече договори между двете държави. Стоев отбеляза, че македонската страна чака сформирането на редовно правителство на България, но този „демократичен процес у нас“ не би трябвало да пречи на работата на експертно ниво между двете външни министерства – в Скопие и в София, която да доведе до сближаване на позициите.
Целта е „постигането на такива договорености, които да бъдат приети и да могат да послужат на следващото правителство, за да може да се започнат преговори на Република Северна Македония с ЕС“, каза министърът.
„Ние показахме, че искаме да се върви в посока това, което предстои да се прави“, каза Стоев, който отбеляза, че България е била проактивна в този процес и в организирането на такива срещи.
„Имаше конкретно преговори още от първите дни. Имаше на най-високо ниво още при пътуването на двамата президенти за Рим. Аз имах две срещи с Буяр Османи. Едната бе преди визитата на Заев у нас. Имаше среща на работните групи през юни“, посочи министъра.
Усилията на нашето министерство са по две линии – „засилен диалог с македонските политици и с европейските партньори за разясняване на българската позиция“, обяви Стоев.
Според него Комисията по външна политика в парламента и следващият кабинет трябва да направят анализ на свършеното от него и министерството и да го използват в последващите действия за решаване на спора със Северна Македония.
Нашата дейност в МВнР беше позитивна, търсеща работещи формула, каза Стоев и отбеляза, че в действията си българските дипломати са се водили от приетата от българския парламент рамкова декларация.
„Езикът на омразата продължава да е проблем между страните ни“
„Езикът на омразата никога не е бил свалян от дневния ред (в двустранните ни отношения). Това са теми, които дискутираме и със Северна Македония, и с Европейския съюз. Езикът на омразата не е бъдещето на нашите отношения. Искаме твърда позиция за неговото осъждане. Няма да позволим езикът на омразата да бъде реалност в нашите отношения“, подчерта българският външен министър.
„Това е константа, абсолютно незаобиколима в позицията на българската страна. Не е случайно, че тя фигурира и в Договора от 2017 г. Тя е залегнала много добре в Протокола от междуправителствената среща, т.е. този документ, който прави годишния обзор за изпълнението на Договора. Има много конкретен текст, в който македонската страна поема конкретни задължения и срокове, в които ще премахва всичко свързано с езика на омразата на своя територия“, допълни заместник-министър Василий Такев.
„Българите да бъдат включени заедно с другите народи в Конституцията на С. Македония“
За да се решат проблемите с дискриминацията и негативизмът към хората с българско самосъзнание в югозападната ни съседка, трябва „българите да бъдат поставени наравно с останалите народи в Конституцията на Република Северна Македония. Това ще реши много въпроси“, каза министър Стоев.
„Ако вие погледнете Конституцията на Северна Македония след 2001 г., там българите като народност, която населява територията на настоящата държава, не фигурират като такива. Има сърби, има албанци, има роми, има турци, бошняци, но няма българи“, каза Стоев.