Разпадането на протестната общност от три партии създава възможност за всякакъв тип коалиции след предсрочните парламентарни избори през ноември. Това заяви за БГНЕС политологът от „Тренд“ Димитър Ганев.
Ако след третите за тази година парламентарни избори отново се окажем в ситуация, при която няма да може да се състави правителство, тогава всяка една коалиция с третия мандат ще бъде напълно легитимна.
„Обществото напълно ще отхвърли вариант, при който се отива на четвърти избори. В този смисъл дори най-причудливата, отвратителна и грозна коалиция, която може да си представите, може да изглежда напълно легитимна след два месеца и половина“, заяви Ганев.
„И след 4 април, и след 11 юли имаше съвсем ясно обществено искане да има редовно правителство. Щетата върху партиите, които няма да поемат отговорност след трети предсрочни избори, ще бъде толкова голяма, че не биха могли да си я причинят“, категоричен е политологът.
По думите му предстоящият вот ще се различава по няколко неща от предишните два.
„Първо, партиите на протеста няма да бъдат възприемани като някакъв отбор, около който ще се формира кабинет. Причината са разрушените мостове между тях заради скандалите от последните седмици.
Второ, има вероятност от появата на нов политически субект, който може да размести електорални пластове. Става дума за формация около Кирил Петков и Асен Василев.
Трето, в новия парламент може да има повече парти и да влязат нови играчи. Ако след изборите на 4 април и 11 юли, имахме 6-партиен парламент, сега може да имаме 7-партиен с участието на новата партия на Петков. Не изключвам възможен пробив на „Възраждане“, каза Ганев и направи уточнението: „Всичко това са хипотези, а не прогнози. Искам да подчертая, че ще видим нещо ново и различно в сравнение с видяното през април и юли“.
Ноемврийските избори ще покажат от кои партии на протеста българският избирател се е отвърнал.
Българите все по-малко вярват на месии и спасители.
„Нека се обърнем към числата. За първия голям месия в лицето на Симеон Сакскобургготски през 2001 г. гласуваха 2 милиона избиратели. Бойко Борисов спечели 1,69 милиона през 2009 г. Това бяха две големи вълни. Това, което виждаме сега със Слави Трифонов, не е вълна, защото той има с 1 милион гласа по-малко от предишната вълна през 2009 г.“, заяви Ганев.
Той посочи, че почти на всички избори е имало месии и спасители, които са обещавали да сменят системата, да се борят срещу елита. Такива са формациите на Яне Янев, Николай Бареков и Веселин Марешки. Те се различават от Сакскобургготски и Борисов по размера.
„Разликата е в мащаба Сакскобургготски и Борисов бяха такива, които променят партийната система, печелят мнозинства, управляваха сами или почти сами. Докато Янев, Бареков и Марешки прехвърляха бариерата. Трифонов е по средата като мащаб между Борисов и Сакскобургготски и Янев, Марешки и Бареков“, каза още политологът.
Появилото се разочарование, че Трифонов не е по-добър от Борисов, че диванът е заменил джипката, Ганев коментира така: „Може би хората искат това. Очевидно такъв стил допада на част от хората, грубо казано харчи се. Да, може би това отблъсква някои, но привлича други“.
И докато ние се занимаваме с вътрешна политика, около нас и в Европа се случват важни процеси.
„Отсъствието на външнополитически теми от дебата е свидетелство за липсата на готовност да се поеме каквато и да било отговорност. Всеки сега е насочил своите усилия във вътрешнополитическите дела, в предстоящите парламентарни и президентски избори. Докато не се състави редовно правителство, никой няма да говори по тази тема. Това само се гарнира с неподготвеността на голяма част от политическия елит по външнополитическите теми. Горещите картофи са много и в момента, който и да се изкаже просто може да си навреди“, заяви политологът от „Тренд“.
Според него неприятното е, че България губи ценно време за някои важни неща, които изпускаме.
Димитър Ганев не вижда сред политическите субекти носител на коренна промяна.
„Не мисля, че ще бъдем свидетели на някаква коренна промяна на модела на управление от последните 20 години. Коя е силата, която носи промяната? Да, някои от партиите имат претенции да носят такава, но те имат доста малка тежест в парламента. Вероятно, и в следващия няма да имат кой знае колко по-голяма“, обобщи той.