Новият политически проект на двамата служебни министри Кирил Петков и Асен Василев все още е без ясна политическа принадлежност. Той получава 8-9% електорална подкрепа, но тя е в сферата на очакванията. Но със заявката, че с десни инструменти могат да се постигнат леви цели, подкрепата за тях може да расте още. Всичко ще зависи от конкретните очертания от този проект. Това заяви социологът Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ в предаването „Още от деня“ по БНТ.
„Най-много гласове към новия политически проект идват от ИТН. Те събират гласове и от Демократична България (ДБ) . С ДБ те се борят за сходен профил избиратели. По-малък е отливът от "Изправи се БГ! Ние идваме!" (ИБГНИ). Много е вероятно, ако този отлив продължи ИБГНИ да не попаднат в парламента. Малък е отливът на избиратели от БСП и ГЕРБ“, прогнозира тя.
„Едно от важните политически последствия ще бъде влизането на новата партия като игра с нулев резултат, тоест дали ще отнеме от други партии за сметка на протестните партии“, допуска Димитрова.
„В новия проект виждаме реплика на НДСВ. У нас трудно се налагат нови политически проекти, но те разчитат в голяма степен и на личната си харизма. Друго важно е да се види какви ще са политиките и изпълнените обещания“, допълни социологът.
Според нея след заявеното, че това е партията на почтените, се чертаят нови разделителни линии. „Виждаме заявка да се търси повече диалог и допирни точки. Заявката за почтените създава едно качество на непримиримост и неприемане. Много трудна е удържането на този тип разделителна линия. Това е нечестно и към избирателите“, смята Боряна Димитрова.
По думите ѝ ИТН са усетили сътресението още преди социологическите проучвания. „Затова те направиха една стъпка към реабилитация на доверието със заявената подкрепа за президента Румен Радев. Въпреки това, те вероятно ще ерозират до много голям спад на доверие в следващия парламент“, прогнозира Димитрова.
Според социолога партиите, които дадоха заявка за подкрепа на президента, с надеждата да се възползват от рейтинга му, може да загубят.
„Липсата на кандидат за президент на ГЕРБ също не играе мобилизираща роля на ГЕРБ. Можем да очакваме и въздържане от гласуване. Парламентарният вот ще повлияе на президентския и обратно. Ще има прегрупиране на избиратели“, предупреди тя.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.