Предложението на съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов за сформирането на предизборна коалиция с новата формация на Кирил Петков и Асен Василев е много разумно. Профилът на избирателите на новата формация на Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната“ и на „Демократична България“ е силно припокриващ се. Поради тази причина тяхното разделение, защото отделното явяване на новия проект на Петков-Василев неминуемо ще доведе до едно такова разделение, няма никакъв политически резон.
Това коментира за БГНЕС философът проф. Калин Янакиев по повод предложението на Иванов „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ да се коалират преди изборите.
„Обединението на двете формации или в предизборна коалиция, или в участие на проекта на Петков и Василев в листите на „Демократична България“ ще ни даде възможност най-сетне истинските политически сили, които желаят и могат да извършат промяна в България, да бъдат водещи. Дори би могло да се очаква първо място при едно такова съвместно явяване на двете формации“, смята той.
По думите му всички внушения, които се правят с цел дискредитиране и на едната, и на другата политическа сила са безпочвени. „Формацията на Петков и Василев няма основание да бъде наречена президентска партия, както редовно я наричат нейните противници. По същия начин като подкрепяща каузата и втория мандат на Румен Радев не може да се нарече и „Демократична България“. Предричам обаче, че тези внушения ще бъдат правени оттук нататък непрекъснато, особено, ако „Продължаваме промяната“ поеме протегнатата ръка на „Демократична България“. Тогава ще станем свидетели на едно напоително внушение, че двете партии са обслужващи Румен Радев, което не е вярно. Както впрочем не е вярно и че, формацията на Петков-Василев е по-скоро лява. Ако беше лява, БСП наистина щеше да бъде сериозно разтревожена от нейната поява, а ние не виждаме кой знае каква тревога. Дори манталитетният, физиономичният тип на лидерите на „Продължаваме промяната“ правят силно съмнително те да получат някаква забележителна подкрепа от страна на предимно над 70-годишния с комунистическо минало електорат на БСП“, каза още проф. Янакиев.
„Партията на Манолова, Бабикян, Хаджигенов и другите нейни ръководители е формация с особен образ. Тя действително е единствената, която може да бъде наречена „партията на протеста“. Това са хора с различен политически бекграунд, които бяха обединени и се изкачиха на гребена на вълната покрай протестите, които постепенно се дезактуализират, най-малкото тяхната енергия се дезактуализира. Поради тази причина е по-здравословно те да се състезават сами, а после, ако успеят да влязат в парламента, би могло да бъде търсено някакво единодействие с тях“, добави той и предупреди:
„Съгласен съм с един скорошен анализ на депутата от „Демократична България“ Мартин Димитров, който смята, че определението партии на протеста е силно стилизиращо и подвеждащо. Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ бе приписана към „партиите на протеста“ без да е участвала реално в протестите през лятото на 2020 г. Бях на тези протести и мога да свидетелствам, че с изключение на някои от чалга парчетата на Слави Трифонов, които имаха текст срещу Бойко Борисов, нищо друго от партията ИТН не е присъствало на площада през 2020 г. Видяхме, че ИТН много бързо се отказа от риториката си за изчегъртването, от борбата с корупцията и фактически беше най-деструктивната сила в предишния парламент“.
„Много голям е въпросът как ще си взаимодействат „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Това в най-голяма степен зависи от разума на Кирил Петков и Асен Василев, защото България не е Франция и един проект тип „Макрон“ не може да разчита на бърз самостоятелен успех в страна като нашата. Казаното от Христо Иванов е най-разумното, което трябва да направят тези две формации. Оттук нататък топката е в полето на Петков и Василев. Ако те не приемат никаква форма на сътрудничество и решат да се състезават сами, ще бъдат виновни, че демократичният процес в България ще бъде затруднен за още един неопределен период“, завърши проф. Калин Янакиев.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.