В този момент най-големи шансове да спечели президентските избори има настоящият държавен глава. Румен Радев има не само предимството на институционалния авторитет. Това заяви Петър Волгин в свой коментар пред БНР.
Най-големият му коз е, че по време на първия си мандат успя да се позиционира като основен противник на ГЕРБ, на дългогодишния хегемон в българската политика. Ако искаш да спечелиш, трябва да си избереш възможно най-могъщия съперник. Колкото по-силен е опонентът ти, толкова повече симпатии получаваш.
Заради проявената смелост. Има и нещо друго. През последните години ГЕРБ настрои срещу себе си хора с най-различни политически убеждения – от най-лявото през центъра до най-дясното.
Те може и да гласуват за различни партии, но когато стане дума за президентски избори, логично е да изберат именно Радев. Неговият голям плюс е, че се превърна във физическо олицетворение на анти-ГЕРБ настроенията.
Разбира се, това, че имаш най-големи шансове да спечелиш изборите в даден етап от надпреварата, изобщо не означава, че победата ти е сигурна. Защото, в крайна сметка, нищо на този свят не е абсолютно сигурно. Румен Радев може и да не спечели. И не просто защото е възможно да се повтори ситуацията отпреди 20 години, когато тогавашният президент и абсолютен фаворит Петър Стоянов загуби срещу смятания за неизбираем Георги Първанов.
Има редица причини, които могат до доведат до загуба. А най-голямата опасност за фаворита е да повярва, че е спечелил, още преди да е започнал сблъсъкът. Тази вяра става особено силна, когато всички около него му повтарят колко е велик, как няма равен. Казано съвсем простичко, Румен Радев може да загуби не толкова заради ГЕРБ, колкото заради тези, които му се подмазват.
Настоящият президент наистина успя да се позиционира като основен играч на политическия терен, стана популярен, а това привлича към него какви ли не персонажи. Много са желаещите да се доближат до силния политик, да го омаят с ласкателства в името на това да извлекат някаква облага.
Никой политик не е имунизиран от опасността да повярва на елейните слова на приближените си, да изгуби връзката с реалността и да повярва, че го чакат само победи. Това обаче е директният път към изборния крах.
Преди двайсет години едни подмазвачи обявиха, че според някакво социологическо проучване българите смятали Петър Стоянов за личност на столетието. Е, когато по цял ден ти пълнят главата с подобни глупости, как да не повярваш, че си най-великият? А заживееш ли с подобна представа, вероятността за провал значително нараства. Така че, ако някой днес може да провали Румен Радев, това са именно тези, които най-активно му се подмазват.
Разбира се, много зависи и от основния съперник на Радев на президентските избори. По всичко изглежда, че това ще бъде проф. Анастас Герджиков, който официално получи подкрепата на ГЕРБ. Издигането на ректора на Софийския университет е добър ход. Един от основните упреци към ГЕРБ и към лидера Бойко Борисов винаги е бил, че не са достатъчно интелигентни.
Изборът на проф. Герджиков за кандидат-президент обезсилва този упрек. Ректорът може да има всякакви недостатъци, както всеки един от нас, но никой не може да се усъмни в неговата интелигентност. Издигайки човек с такъв профил, ГЕРБ също така увеличава шансовете си да спечели гласове и извън твърдия си електорат.
Изобщо няма де е изненадващо, ако за проф. Герджиков гласуват и хора, които никога преди това не са гласували за партията на Бойко Борисов.
Да, Анастас Герджиков не е от най-популярните лица в обществено-политическия ни живот. Обаче нека си припомним колко разпознаваем беше Румен Радев, когато издигнаха кандидатурата му за президент. Точно никак. И въпреки това първоначален минус, успя да спечели изборите. В момента сигурно е едно.
Президентските избори ще бъдат интересни. Което е хубаво. Най-вече за демокрацията. Колкото повече силни кандидати, толкова по-добре. Защото тогава хората ще имат реален избор между различни концепции и различни личности. Вариантът с предрешения победител, колкото и качествен да изглежда такъв човек, никога не води до добър край.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.