Проучването на агенция "Алфа Рисърч" за позициите на политическите сили и кандидатите за президент на финала на кампанията "2 в 1" регистрира следните тенденции:
Повишена мобилизация за парламентарния вот, който седмица преди изборния ден привлича по-висок интерес от президентската надпревара. Консолидиране на партийните ядра в периода на кампанията и битка за електорални периферии в последната седмица преди вота.
Значима дистанция между основните претенденти за държавен глава, но недостатъчна мобилизация за изход от президентските избори в един тур.
Избирателна активност
Пет дни преди изборния ден, готовност за участие във вота заявяват 47 % - 48 % от хората с право на глас в страната, други около една четвърт се колебаят, дали да отидат до урните.
Взаимното влияние и припокриване между президентската и парламентарна кампании в комбинация със съпътстващите я скандали, здравната и социално-икономическа кризи връщат интереса на избирателите към битката за парламент. В началото на кампанията, както обичайно, мажоритарният президентски вот фокусираше по-силно внимание от партийната надпревара. Три седмици по-късно обаче решилите да подкрепят партийна листа надвишават с около 2 пункта участниците в президентските избори.
Електорални нагласи за парламентарния вот
Кампанията вече е консолидирала твърдите симпатизанти на основните политически сили и това определя електоралните им позиции в навечерието на вота.
ГЕРБ-СДС запазват лидерското си място с подкрепа от 24.1 % от твърдо решилите да гласуват като увеличават дистанцията пред преките си опоненти. Бившите управляващи успяват да възвърнат част от оттеглилите се от тях през юли избиратели в столицата и големите градове. Преднината им се допълва и от динамичния обмен на симпатизанти между протестните формации, който не позволява на нито една от тях да се открои като безапелационен носител на промяната.
Най-оспорвана остава втората позиция
В пряка конкуренция за нея и с променлив успех в периода на кампанията са "Продължаваме промяната" и БСП. Седмица преди вота подкрепата за формацията около бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е във високо плато от 16.5 % и надделява леко над тази за социалистите (16.0 %). Изходът от тази битка ще се реши не само от възможността на двете партии да мобилизират симпатизантите си, но и от ситуативни фактори. Влошаване на COVID ситуацията и машинното гласуване крият рискове за БСП, но не са сериозно предизвикателство за привържениците на "Продължаваме промяната". Неясният идеологически профил, казусът с двойното гражданство на Кирил Петков и по-слабата мобилизация могат да имат негативен ефект върху "Продължаваме промяната".
"Демократична България", "Има такъв народ" и ДПС са другите три партии със сигурно присъствие в следващото Народно Събрание. Техните резултати са силно сближени и е възможно разместване на позиции помежду им в оставащите дни.
Обявяването на проекта "Продължаваме промяната" нанесе електорални щети на всички протестни партии. След първоначалния отлив на симпатизанти, "Демократична България" успява да възстанови част от тази загуба и на финала на кампанията заема 4-то място с 10.2 % от твърдо решилите да гласуват.
Победителят от изборите през юли "Има такъв народ" търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и приключва настоящата кампания с 9.9 % подкрепа.
ДПС, въпреки активната кампания и кандидатурата на лидера си за президент, не постига обичайното високо равнище на мобилизация на избирателите си (към момента тя е около 65 на сто при обичайно равнище над 85 на сто в предишни избори). Това носи 9.8 % за Движението, което не му позволява да подобри съществено позициите си от юлския вот.
Две други формации са близо до 4%-та бариера и запазват шанс за присъствие в парламента.
"Възраждане" с 3.8 % частично консолидира фрагментиралия се при последните два избора радикален националистически вот.
Обменът на симпатизанти между протестните партии засяга и "Изправи се БГ! Ние идваме!". Коалицията около Мая Манолова, която също търпи загуби от "Продължаваме промяната", увеличава леко подкрепата си и с 3.6 % също остава близо до изборния праг.
Последните дни преди вота ще бъдат период на битка за перифериите, която трудно може да промени цялостната картина, но ще е решаваща за второто място и за преминаване на бариерата. При наблюдаваната динамика се очертава отново фрагментиран парламент и трудно сформиране на мнозинство.
Електорални нагласи за президентския вот
Относително по-ясна е ситуацията около президентските избори. Борещият се за втори мандат Румен Радев е с най-голям аванс (46.4 %), но и с повече трудности в сравнение с месец по-рано.
От една страна, предизвикателство пред него е охладеният ентусиазъм към този вот, който трудно ще надскочи нужната активност от 50 % за приключване на изборите в един тур. От друга страна, нарастващото в последните седмици разочарование от действията на служебното правителство (особено по здравната криза, инфлацията, цените на електроенергията) разколебава решимостта на част от симпатизантите му. Най-силни поддръжници на Румен Радев са привържениците на БСП и "Продължаваме промяната". Сред по-широката периферия, която ще е много важна за втория тур обаче е налице известно пропукване.
При втори тур балотажът ще е между Румен Радев и Анастас Герджиков
Професорът влиза в последната седмица от кампанията с подкрепа от 28.3 %, която идва основно от симпатизанти на ГЕРБ-СДС, представители на интелигенцията, свободни професии и академични кръгове.
Мустафа Карадайъ (8.8%) и Лозан Панов (6.9%) са другите две кандидатури с по-значим дял привърженици. Те обаче, както и Костадин Костадинов (3.2%) страдат от ефекта на повишения интерес към парламентарната за сметка на президентската надпревара и към момента имат по-ниска подкрепа от застаналите зад тях формации.
Тези тенденции поставят изхода от балотажа в зависимост не само от резултата на първия тур, но също от позициите на политическите партии и възможността на двамата водещи кандидати да мобилизират избиратели извън кръга на твърдите си симпатизанти.
Настоящото изследване е проведено в периода 7 – 9 ноември 2021 г. от "Алфа Рисърч". Проучването е проведено сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 г. ще е уникален ден, когато ти ще гласуваш едновременно за конкретен човек (мажоритарен избор на президент) и за списък от хора (подбрани от и верни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?