В сравнение с края на месец януари 2013, ГЕРБ запазва без промяна електоралното си влияние – 24,4% от имащите право на глас. БСП губи част от подкрепата, която беше спечелила около референдума, и сега получава дял от 17,5%. ДПС е на трето място с 6,5% и не променя електоралната си тежест от началото на годината.
Това сочат данните на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) за електоралните нагласи в края на март 2013 г.
Както сочат данните и на други агенции партията на Волен Сидеров удвоява влиянието си в резултат на протестите. Атака е на четвърто място с дял от 5% от имащите право на глас.
Движение „България на гражданите” на Меглена Кунева е петата партия, която към края на март би влязла в следващия парламент (с дял от 3,5% от всички имащи право на глас). Тази формация е загубила 2,4% от началото на годината.
ДСБ и Съюз "Единство" (изследването приключи преди крайния срок за регистрация на предизборни коалиции), както и НФСБ, получават по 2% електорална подкрепа. Шансовете им зависят до голяма степен от развоя на предизборната кампания, отбелязват от НЦИОМ.
15% от българите, имащи право на глас, твърдят, че биха променили решението си коя партия да подкрепят в полза на очаквания победител.
Конформистки вот по-често заявяват хората, които са високообразовани, както и жителите на столицата.
Протестите, както се вижда от данните, не са разколебали симпатизантите на традиционните партии.
Въпреки регистрираното недоволство от политическото статукво и масово заявените симпатии към исканията на протестиращите, натрупаната обществена енергия не намери приемлива за мнозинството форма на политическо представителство.
Доколкото исканията на протестиращите са основно икономически, всяко следващо правителство, което не се съобразява с тях, може да очаква нови протести. Тогава натрупаното обществено недоволство може и да се сдобие със собствено политическо представителство
Общественото мнение за протестите в страната
85% от интервюираните в изследването мислят, че исканията на протестиращите са основателни. 15% от запитаните твърдят, че са участвали в протестите, като това са предимно мъже, хора на възраст между 40 и 49 години, жители на областните градове и хора с по-нисък жизнен стандарт.
Помолени да отговорят на открит въпрос (без предварително формулирани отговори) „Ако можеше да се изпълни веднага само едно искане на протестиращите, кое трябва да бъде то?”, 34% посочват необходимостта от контрол върху енергийните монополи, както и нуждата да се ревизират договорите с тях, да се изясни и контролира ценообразуването за крайните клиенти.
Оценка за лидерите на основните политически партии
В края на февруари Борисов бе одобряван от 40% от интервюираните, а делът на неодобрението за него бе 51%. След оставката на кабинета одобрението и неодобрението към Бойко Борисов са съизмерими дялове (46%:45%).
Без промяна остават дяловете на одобрение и на неодобрение към лидерите на БСП, на ДПС и на Атака.
Одобрението към Меглена Кунева намалява със 7 пункта, като пропорционално нараства и неодобрението й.
Бойко Борисов е одобряван от 93% от симпатизантите на ГЕРБ, а Сергей Станишев – от 90% от социалистите. Лидерът на ДПС Лютви Местан е одобряван от 77% от избирателите на ДПС, а лидерът на Атака Волен Сидеров – от 86% от симпатизантите на своята партия. Меглена Кунева е одобрявана от 86% от подкрепящите Движение „България на гражданите“.
Обществените нагласи към президента Росен Плевнелиев
Формирането на служебен кабинет носи позитиви за президента Росен Плевнелиев. В края на март 2013 г., дейността на Плевнелиев е одобрявана от 56% от пълнолетните българи, дял с 5 пункта по-висок в сравнение с февруари 2013 г. С 4 пункта намалява и неодобрението към президента, което сега възлиза на 30%.
Още е рано е да се дават оценки на служебния кабинет, отбелязват от НЦИОМ. Нужен е поне месец работа на министрите, за да натрупат хората впечатления.
Българският патриарх и отношението към БПЦ
В края на март 2013 г., две трети от пълнолетните българи (66%) твърдят, че одобряват дейността на Българската православна църква. Положителни нагласи декларират най-вече хората на възраст над 50 години и живеещите без лишения.
След избирането на Русенския митрополит Неофит за Български патриарх и Софийски митрополит, регистрираме повишаване на одобрението към църквата с 21 пункта. За същия период с 18 пункта намалява и неодобрението към дейността на институцията.
Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит е одобряван от 64% от пълнолетните български граждани. Най-висока подкрепа регистрираме сред хората на възраст над 50 години и сред живеещите без лишения.
Настоящото изследване на НЦИОМ е регулярно планово в рамките на изследователската програма на Центъра и няма външен възложител. Изследването е извършено и финансирано от НЦИОМ и е публикувано на интернет страницата на Народното събрание.
Изследването е проведено в периода 21-29 март 2013 г. и е представително за пълнолетното население на страната.
По метода на полустандартизираното face-toface интервю по домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни български граждани. Изследването регистрира обществено политически нагласи към периода на провеждането му и няма характер на прогноза за изборните резултати.