Централният въпрос в казуса с вестник „Труд“ е има ли законни основания за изнасянето на редакцията от помещенията на министерството на културата. Тази позиция изрази пред БНР медийният експерт доц. Георги Лозанов.
По думите му вместо да се проведе разговорът за върховенство на закона, започва едно мощно и силно политизирано говорене за медиите. „Този разговор трябваше да започне и да завърши със законните основания, с които министерството на културата е изнесло редакцията от тези помещения. Но тук очевидно има силни имиджови стремежи – и от страна на министъра на културата, и от страна на Блъсков. Министърът на културата през този казус иска да се заяви като най-активен и смел борец срещу ГЕРБ, а пък Блъсков, който обикновено винаги е бил с властта и около властта като позиция, сега изведнъж иска да се направи на жертва и на репресиран от тази нова власт. Това е конструиране на два имиджа и сблъсъкът помежду им им помага.“
Реакцията на министерството е извън съдържанието на медията, смята Лозанов, който не вижда медийна солидарност в случая с „Труд“.
„Ти, ако се превърнеш в медия страдалец, това не става в последния момент. Трябва да имаш медийна биография, върху която да стъпиш и която да те е заявила като медия, която се ползва от свободата на словото и самата тя е проява на свобода на словото. А не само в последния момент, когато възникне казус, да очакваш някаква реакция и защита от страна на обществото, заради това, че си медия.“