11% от българите признават, че биха гласували срещу заплащане.
Това показва проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) направено в средата на април 2013 г.
89% твърдят, че не биха взели пари при никакви обстоятелства.
За сравнение, в началото на кампанията за парламентарните избори през 2009 г. 9,5% от имащите право на глас българи са заявявали, че биха гласували срещу заплащане.
4,7% от готовите да гласуват срещу заплащане посочват, че биха продали гласа си на всеки, който им плати (това са основно роми и необразовани хора, както и избиратели, които изобщо не биха гласували, ако не им се плати за това).
Останалите 6,6% от готовите да продават гласа си твърдят, че биха взели пари само от партията, на която симпатизират.
Не се регистрира зависимост между стандарта на живот на интервюираните и декларираната от тях готовност да гласуват срещу заплащане.
71% от участвалите в изследването твърдят, че биха подали сигнал, ако станат свидетели на нарушения на изборите. Подобна позиция по-често от останалите заемат високообразованите анкетирани, хората със стандарт на живот около и над средния и жителите на градовете областни центрове.
29% от интервюираните не биха сигнализирали, ако станат свидетели на нарушения в изборния ден. Това твърдят предимно нискообразованите, бедните, представителите на етническите малцинства и жителите на малките градове и селата.
Именно в тези групи най-често се срещат хора, готови да гласуват срещу заплащане.