Тази беззъба наша политика преминава в поредно правителство. България винаги се е опитвала да бъде приятел с всички, което в тази ситуация е наистина невъзможно. Вижда се сериозният антагонизъм между враждуващите, горещо спорещите страни. Ние трябва по-ярко да представим нашата позиция. Това време на снишаване отдавна мина.“ Това мнение изрази в предаването „Преди всички“ на БНР Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните работи, който анализира българската позиция по кризата и напрежението между НАТО и Русия в Украйна. Керемедчиев определи изразената от управляващите българска позиция като нормална, ако се сравни с рязката и крайна позиция на хърватския президент.
Изоставаме драматично от общата тенденция за повишаване на боеспособността на армията, отбеляза Керемедчиев, като направил паралел с Гърция и Румъния. „България е по-слабото звено в източното крило на НАТО. Бидейки по-меко звено, сме по-уязвими на евентуални провокации. Никой не цели в момента да напада България, просто по-тънката връзка по-лесно се къса при евентуална ескалация на напрежението.“
„В България няма натовски войски, които да са постоянно дислоцирани. При нас има съоръжения, които се ползват за обучение и подобряване на отбраната, на ротационен принцип“, уточни Керемедчиев като сравни искането на Москва за изтеглянето на сили на Алианса от редица страни по източния фланг с кошница на принципа „искай много, за да получиш каквото и да е“. Дрънкането на оръжие повишава цената на горивата – на петрола, на газа, подчерта Милен Керемедчиев. По думите му „нормално е Русия да играе с енергоизточниците точно зимата, когато е най-силна с това“.
Германия ще има ключова позиция с новото правителство относно политиката на Европа в този конфликт, смята Керемедчиев.
„В момента Германия е една от държавите, която възпира САЩ да наложат много по-тежки санкции.“
120 000 -150 000 са руските войници по границата. С подобна численост не могат да се очакват пълномащабни военни действия, поясни той и съпостави това с 280-хилядната украинска армия, плюс възможността за бързо вдигане на още около 250 000 резервисти там.
За момента няма пряка заплаха за реални военни действия, но само след месец може да стане по-горещо заради прехвърлянето на въоръжение към Беларус за мащабно учение, прогнозира Милен Керемедчиев.
„Рязкото струпване на военни части на Русия ще завърши след около месец, втората половина на февруари.“
НАТО действа реактивно спрямо реакцията на Русия, заяви бившият заместник-министър на външните работи.