В историческата памет на нашия народ има събития, които винаги ще ни изпълват с национална гордост. Има личности, които още приживе се превърнаха в легенди. Българи с непреклонна воля, родолюбие и всеотдайност, чийто живот и дело не се побират в граници и епохи.
Само месеци след възкресението си през 1878 г. Свободна България бе разпокъсана, а Македония и Тракия отново хвърлени под робство. Но Берлинският конгрес не успя да угаси нито вярата на македонските и тракийските българи в собствените сили да отстояват правото си на достоен живот, нито надеждата за свобода. Защото имаше хора, революционери като Гоце Делчев. Вътрешната македоно-одринска революционна организация прие заветите на Васил Левски и продължи борбата, в която завинаги ярко ще свети името на Гоце Делчев. Първият сред онези, които, по думите на Яворов, поеха знамето на старите български революционери и го побиха на македонската земя.
И като учител на Българската екзархия в Щип, и като юнкер във Военното училище в София и деец на революционната организация, Гоце Делчев посвети целия си живот на свободата на Македония и Одринско. На голямата идея, че веднъж извоювана, тази свобода ще бъде достояние както на българите, така и на всички народности в тази земя.
Изстрадали насилственото разделение на своя народ, дейците на ВМОРО отрано прозряха, че Македонският въпрос буди не само светлия идеал за национално обединение на българите, но и користните цели на Великите сили и на близки и далечни съседи. Даме Груев си спомня думите на Гоце Делчев: „Ние, българите от Македония и Одринско, не трябва да изпущаме изпредвид, че има и други народности и държави, които са много заинтересовани от разрешението на този въпрос. Една намеса на България ще предизвика намесата и на съседните държави и може да доведе до разпокъсването на Македония...“ В тази свещена кауза Гоце Делчев неведнъж е призовавал, че трябва да се борим за свободата на Македония и Одринско сами с общи усилия и жертви, за да не допуснем още едно разделение.
През целия си живот Гоце Делчев остава дълбоко убеден в идеите на хуманизма, в социалната справедливост, солидарността и братството между хората. В отхвърлянето на всякаква тирания и национално подтисничество. Думите му, че възприема света само като „поле за културно съревнование между народите“ описват най-добре мащаба на идеите и убежденията на тази невероятна личност.
Днес, 150 години след рождението на Гоце Делчев, и в България, и в Република Северна Македония се прекланяме пред неговата памет. Заедно духом го почитаме, както и самият Делчев би желал, защото и приживе той събираше и обединяваше, и се бореше срещу разделението и нашите общи слабости.
Вдъхновени от примера на Гоце Делчев, от волята и силата, честността, с която той ръководеше освободителното движение, предците ни възпитаха у себе си смелост и сила, с която отстояваха светъл идеал – свобода и достойнство за всяко човешко същество. Днес и от двете страни на границата се нуждаем също от такава сила и смелост, за да се освободим от заблудите, да отхвърлим насаденото ни разделение и идеологическите окови и заедно да открием пътя, по който да продължаваме напред.
Вярвам, че ще го сторим, защото този път е начертан от една от най-светлите личности в нашата обща история.
Вечна памет пред живота и делото на Гоце Делчев!