Преди един час е издъхнал последният социалистически министър-председател Георги Атанасов, съобщиха за "Епицентър. бг" от семейството.
Роден е в село Православен, Пловдивско на 25 юли 1933 г.
От 1947 г. е член на комунистическия Работнически младежки съюз, а от 1956 г. – на Българската комунистическа партия. През същата година той завършва История в Софийския университет „Климент Охридски“ (СУ).
През следващите години заема различни постове в номенклатурата на Димитровския комунистически младежки съюз, като оглавява организацията от 1965 до 1968 г.
След това е в апарата на Централния комитет на БКП – ръководи отделите „Наука и образование“ (1968 – 1976), „Деловодство“ (1976 – 1977)[1] и „Организационен“.
Между 1962 и 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1990 г. е член на ЦК на БКП. Първи заместник-председател на Държавния комитет за планиране. От 1977 до 1986 г.
Атанасов е секретар на ЦК на БКП отговарящ за организационните въпроси и отдел „Организационен“ на БКП като по този начин се нарежда като втори човек в йерархията на БКП след Тодор Живков, а от 1981 до 1986 г. е и заместник-председател на Държавния съвет и председател на Комитета за държавен и народен контрол с ранг на министър в правителството на Гриша Филипов. В началото на 1985 година е част от специална временна комисия от висши функционери, която координира т.нар. Възродителен процес.
През март 1986 г. заменя Гриша Филипов като председател на Министерския съвет, а по-късно същата година оглавява и 78-ото правителство на България.
Награден е с ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“.
През 1990 г. Георги Атанасов е освободен от всички постове в преименуваната Българска социалистическа партия.
През 1992 г. е осъден на 10 години затвор за финансови злоупотреби, но е помилван от президента Желю Желев през 1994 г. по здравословни причини.
След смъртта на Димитър Попов на 5 декември 2015 г. Георги Атанасов се превръща в най-възрастния жив бивш министър-председател на България, а след смъртта на Тодор Живков (5 август 1998) е последният жив премиер от комунистическия режим преди 1989 г.
Третият най-дълго живял министър-председател след Стоян Данев (91 години и 183 дни) и Димитър Попов (88 години и 162 дни).
Освен това от 25 юни 2020 г. е най-дълго живелият министър-председател от комунистическия режим до 1989 г. надживявайки Антон Югов (86 години и 335 дни), а три дни по-рано на 22 юни 2020 г. и Тодор Живков (86 години и 332 дни).
Атанасов е единственият министър-председател от времето на социализма достигнал до 89 годишна възраст.
Той е и единственият министър-председател, който бе осъден и излежа ефективно присъдата си в Кремиковския затвор. През 1994 година е осъден за финансови злоупотреби по делото "Сираци".
"След 10 ноември на десницата трябваше отдушник за собствените неудачи. И искаха да осъдят Георги Атанасов. Беше им нужен затворник, да се види, че както ние сме съдили през 1944–1945 г. техните бащи и дядовци, сега пък те съдят нас. И го направиха", признава той в едно от редките си интервюта.
"Като ме закараха в затвора в Кремиковци, си нямате представа какво чудо беше. Ужас! За един 60-годишен човек това бе все едно да го вземат войник. Рухва. Физически и психически. Обаче обикновените хора са по-умни от тези, които ги ръководят. Настаниха ме в килия с още 7 души....", разказва Атанасов. Лежи 8 месеца в ареста и близо година в затвора.
Помилван е през 1994 година с указ на Желю Желев.
Георги Атанасов е един от най-важните фактори по време на пленума на 10-ти ноември 1989, по това време министър-председател, който води заседанието на пленума на ЦК на БКП и, който отказва да даде последната дума на Тодор Живков.
Това решава успеха на пленума с гласуването на оставката на Първия.
"В политиката се настани омразата и тя диктува вече две десетилетия поведението на политици и държавни институции. Нито едно правителство досега не показа воля да смаже корупцията и бандитизма. С т.нар. аграрна реформа земеделието се върна 60-70 години назад. Такова клане на добитък, такава кражба на техника, такова разрушение на материални ценности никога не е било. Войска да бе минала − нямаше да сътвори такава разруха. Стотици хиляди българи напуснаха страната, срина се равнището на раждаемостта. Сриват се ценностната ни система, здравеопазването, образованието. Като че ли ни завладява психиката на един изморен народ, който върви неудържимо към своя залез. Възмутен съм от всичките ни правителства на прехода", е оценката му за годините след 1989-та година", казва Атанасов.