На 16 април 1925 г. е извършен най-кървавият терористичен акт в нашата история. Избухва бомба в катедралата „Света Неделя“ в София. Убити са над 150 души, ранените са повече от 500 по-късно от раните си умират още хора и броят на жертвите надхвърля 200.
Сред убитите са 13 генерали - повече, отколкото във всички войни, които България е водила преди това, 13 полковници, 6 подполковници, много други офицери, столичният кмет Паскал Паскалев, видни общественици и много обикновени граждани, включително жени и деца. Непосредствени извършители на атентата са Петър Абаджиев (техник) и Петър Задгорски (клисар), а организатори – Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман, Димитър Грънчаров, Никола Петрини. Задгорски, Фридман и Георги Коев са осъдени и публично обесени на 27 май 1925 г. Коста Янков и Иван Минков се самоубиват. Неколцина намират убежище в Съветския съюз, включително главният организатор Петър Абаджиев.
Мощният взрив разрушава голяма част от покрива и част от южната храмова стена на катедралата „Св. Неделя“. Храмът е възстановен по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Осветен е официално на 7 април 1933 г. Днес за смъртта на стотиците невинни жертви напомня само една паметна плоча, поставена на стената на църквата.
Атентатът е апогеят на започналата през 1923 г. гражданска война в България. Нейното начало е поставено от популисткото управление на Александър Стамболийски, довело до преврат, последвано от опит за земеделско въстание и приключило с опита за комунистически метеж през 1923 г.
След атентата в „Света Неделя” властите започва широкомащабен терор срещу левицата. На 15 май 1925 г. поетът Гео Милев е извикан за справка в полицията и изчезва безследно.