Тенденция към разколебаване в подкрепата за управляващите партии, консолидация сред симпатизантите на ГЕРБ и мобилизация на радикален вот. Това сочат данните от проучване на „Алфа Рисърч“, проведено в периода 8-14 април сред 1037 души, цитирано от bTV.
С 21,7% от решилите да гласуват ГЕРБ излиза с около 3% преднина пред „Продължаваме промяната“, а основен фактор за това разместване е вътрешнопартийната консолидация. Макар да продължава да е един от най-остро критикуваните партийни лидери, Бойко Борисов запазва доверието на 19,1% от пълнолетните българи.
Втората позиция е за „Продължаваме промяната“ с 18,4%, но с отлив от 6% за два месеца. По-значима е ерозията в персоналния рейтинг на Кирил Петков (от 39% до 22,5%). Въпреки тази негативна тенденция той остава най-одобряван сред партийните лидери.
Третата позиция е за БСП с 10,2% подкрепа. На фона на негативния тренд към управляващата коалиция, социалистите запазват симпатизантите си от последните парламентарни избори, а лидерът Корнелия Нинова – одобрението на 18,3% от българите.
Мобилизацията на радикален вот дава тласък на националистите от „Възраждане“, които бележат най-силен ръст през периода, достигайки 9,4%. Положителна е динамиката и в персоналния рейтинг на лидера им Костадин Костадинов (17,3%).
ДПС получава обичайните си за неелекторален период 7,6% подкрепа, а лидерът Мустафа Карадайъ одобрението на 9,4% от избирателите в страната.
По-слабо засегнати от негативните тенденции към управляващите са „Демократична България“. Те стабилизират подкрепата си на равнище от 6,7%, а доверието в съпредседателите им варира в сравнително широки граници: Христо Иванов – 15.8%, Владислав Панев – 8,5%, Атанас Атанасов – 7,1%.
„Има такъв народ“ е другият коалиционен партньор, който търпи съществени електорални негативи. Подкрепата за него спада с 2,1 пункта в сравнение с февруари и към момента е 4,5% от готовите да участват в избори. Лидерът на формацията Станислав Трифонов се ползва с одобрението на 13,5% от българите.
Съществен щрих и знак за потенциална динамика в общата електорална картина са две други числа – 8,9%, които заявяват, че биха гласували за друга партия, извън посочените политически сили и още 12,6% с готовност да гласуват, но нерешили коя формация ще подкрепят. Така, макар и към момента да не се очертава радикално различна управленска алтернатива, един хипотетичен бъдещ вот може да произведе и доста различно от сега регистрираното съотношение на силите, посочват социолозите от „Алфа Рисърч“.
Данните са от национално представително проучване на „Алфа Рисърч“. Проведено е в периода 8-14 април сред 1037 пълнолетни граждани от цялата страна чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Проучването е реализирано със собствени средства.