При новите пазарни условия в сектора и заради войната в Украйна се наложи преосмисляне на приоритетите, свързани с плавния преход към декарбонизация на енергетиката. Осигуряването на баланс между постигане целите на европейската Зелена сделка и енергийната сигурност на страната е водеща задача в нашата работа, особено при зависимостта ни от един доставчик. Това каза зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова на дискусионния форум „Икономическата политика под натиска на кризите – възможности и ограничения“, организиран от Българската стопанска камара.
Тя се спря на най-актуалните теми, свързани с устойчивото развитие на отрасъла, непредвидения скок на цените и безпрецедентна волатилност на пазарите. Европейските държави погледнаха по нов начин на собствените си енергийни ресурси и на енергийната ефективност. В Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) българското правителство не включи задължение за затваряне на въглищните мощности. Вместо това ще бъдем задължени да намалим нивото на въглеродните емисии от производството на електроенергия от въглища с 40%. Така даваме възможност на централите ни на лигнитни въглища да работят до 2038 г. и ще има таван за техните емисии въглероден диоксид след 1 януари 2026 г., припомни тя.
По думите на зам.-министър Петрова диверсификацията на енергийните източници вече е необходимост, без която енергийната сигурност на страната е невъзможна. Правителството мобилизира сериозен ресурс за завършване на междусистемната връзка Гърция–България, която е ключова за алтернативните доставки на природен газ за страната и региона. Пускането в търговска експлоатация на съоръжението е планирано за втората половина на тази година. В синергия с този проект изграждането на терминала за втечнен природен газ край Александруполис е допълнителна възможност за повишаване на енергийната сигурност в тази част на Европа. Чрез „Булгартрансгаз“ страната ни участва в реализацията му и се очаква съоръжението да бъде факт в края на 2023 г.
Комуникираме интензивно и със съседните държави, за да договорим общи доставки на втечнен природен газ през Турция и Гърция. Проучваме и възможностите за доставки на природен газ от и за Румъния. Едновременно с това се водят преговори на равнище ЕС за централизирани единни газови доставки, които имат потенциала да постигнат приемливи за потребителите условия, подчерта зам.-министър Петрова и обърна внимание върху широкото разгръщане на програми за енергийна ефективност, застъпено в ПВУ. Общият посочен ресурс за енергийна ефективност в сгради е близо 2.5 млрд. лв. Почти 2 млрд. лв. от тези средства са за сметка на Механизма за възстановяване и национално публично съфинансиране. Повишена е амбицията за оползотворяване на възобновяемите енергийни източници – вятър и слънце. Планът предвижда постигане на цел от 3.5 GW в нови ВЕИ мощности до 2026 г.
Енергийният зам.-министър припомни също последователната подкрепа на правителството за компенсиране на бизнеса заради поскъпването на електроенергията и на потребителите на природен газ на регулирания пазар. До момента този ресурс възлиза на около 4 млрд. лв. и продължава да се разходва. Сред акцентите в изказването беше още необходимостта да се дефинира понятието енергийна бедност, за да се предложат защитни механизми за най-затруднените потребители.