„Моето предложението беше не само втората половина, а цялата дължима сума за 2021 г. по договорите за текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа да бъде изплатена след контрол от Народното събрание. Кой поиска тези 656 млн. лв., които АПИ плати, да минат без контрол на Народното събрание - казва се Кирил Петков. С аргумент – видял се с пътностроителните фирми и им обещал, че ще се платят незабавно". Това заяви вицепремиерът в оставка Гроздан Караджов. Той представи заключенията от окончателния доклад на назначената съвместно с вицепремиера Асен Василев междуведомствена работна група, която трябваше да провери възложените дейности от Агенция „Пътна инфраструктура“ по договорите за текущ ремонт и поддръжка.
Най-голямото ни очакване беше Междуведомствената работна група да се произнесе колко от задълженията на държавата по договорите за текущ ремонт и поддръжка реално трябва да бъдат заплатени. Комисията отказва да даде становище и настоява да се формира нова работна група, която да се произнесе за реално дължимото.
„Ние знаехме, че по договорите за текущ ремонт и поддръжка са извършвани основни ремонти и те са незаконни. Заявявал съм го многократно. Това не е новина. Новината е колко точно са тези основни ремонти. Комисията е установила, че 79% от възложените задания за текущ ремонт и поддръжка за 2,46 млрд. лв. от общо 3,106 млрд. лв. реално са изпълнени като основен ремонт“, обясни Караджов. Това е нарушение на Закона за устройство на територията и на Закона за обществените поръчки. Затова министър Караджов е информирал Народното събрание. Министърът напомни, че през лятото на миналата година служебният тогава министър на финансите Асен Василев е поискал да се плати цялата сума от 1,3 млрд. лв. до края на 2021 г. без проверка и за все още незавършени дейности.
Именно заради това Караджов настоя Народното събрание да се произнесе по извършените ремонти. В доклада на комисията не се казва, че те трябва да бъдат обявени за незаконни. Напротив, казва се, че „единствената възможност за преодоляване на допуснати несъответствия с изискванията на ЗУТ е органите на изпълнителната власт да бъдат подпомогнати от НС посредством съответната законодателна дейност“.
Едно от обсъжданите предложения в междуведомствената група беше да приемем, че дейностите, които излизат извън предмета на текущия ремонт и поддръжка, да не бъдат плащани в пълния им обем. Основната работа на работната група беше инженерна. Проверени са 906 задания, за всяко от които е подготвен доклад. Голяма част от тях са завършени. Но друга част продължават да се изпълняват по силата на решението на Народното събрание от април тази година. Те са започнали през миналата година и в голямата си част трябва да завършат до 30 септември т.г. Затова сумата от 2,46 млрд. лв. не е дължима в цялост, информира зам.-министър Явор Пенчев.
Докладът на работната група ще бъде внесен в Народното събрание. Документът можете да прочетете на интернет страницата на МРРБ.