През 2026 г. ЕС трябва да е намерил алтернатива на руското ядрено гориво. Това се дискутира в Европейската комисия като политика на ограничаване на руските енергийни доставки.
Все пак в Брюксел смятат, че съществено значение би имало увеличаването на запасите на свежо ядрено гориво на площадките на ядрените централи в краткосрочен план.
Позицията на България е, че ще продължи да разчита на ядрената си енергетика, като устойчив източник, за производството на чиста, непрекъсваема, безопасна и конкурентна енергия. Освен това АЕЦ "Козлодуй" генерира около една трета за брутното електропроизводство в страната, като осигурява и необходимия ресурс за компенсиране на високите енергийни цени.
От друга страна България счита, че алтернативата на руските доставки трябва да става при спазването в най-висока степен на ядрената безопасност.
За целта с решение на българското правителство е приета Стратегията за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 година, с хоризонт до 2050 година. В документа е предвидена политика по диверсификация на доставките на ядрени материали и услуги. Тя включва диверсификация при купуването на природен уран, неговата конверсия и обогатяване, диверсификация на производителите на свежо ядрено гориво (горивни касети); поддържане на достатъчен резерв от гориво на площадките на АЕЦ "Козлодуй" и сключване на дългосрочни договори за доставка на свежо ядрено гориво.
Процесът по диверсификация на горивото се следи от Евратом. В момента България има запас от свежо ядрено гориво до 2024 г.
Лидер тук е Чехия, която има сключени договори с "Уестингхаус" и "Фраматом" за доставка на гориво от 2024 г. за реактора ВВЕР-1000 в АЕЦ „Темелин“. Ако всички процеси бъдат реализирани своевременно, възможна дата за зареждане на зоната на реакторите ВВЕР-440 би била 2026 г., смятат властите в Прага.
Словакия също преговаря с "Уестингхаус" за ядрено гориво, което да бъде използвано като резерв при кризисни ситуации.