Преди 2 години в Деня на Съединението българската полиция се опита да спре граждани, носещи българския трибагреник, да стигнат до площад „Съединение“ в Пловдив. Там отново бе кметът Здравко Димитров от ГЕРБ, президентът на Републиката Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова и председателят на парламента Цвета Караянчева. Успяхме да пробием блокадата и българите се съединиха на площада, за да кажат в очите на властта какво мислят.
Вчера на площада отново бе кметът Здравко Димитров, президентът Радев, вицепрезидентът Йотова и вместо да бъде спряна, бе поканена руският посланик Елеонора Митрофанова.
Какво се промени за две години, та се наложи на този светъл български празник да присъства представителят на държавата, която категорично се е обявила против събирането на държавата ни в нейните естествени граници?
Това е посланикът на държавата, която и днес обяви България за враг. Това е посланикът на държавата, която не уважи 3-ти март и отиде сама, с охраната си, на Шипка ден по-рано, за да могат нейните подопечни да развалят българския национален празник на другия ден, обстрелвайки българския премиер и председателя на Народното събрание със снежни топки.
Тук няма никакво значение кой е бил тогава български премиер или председател на парламента, но има значение какво е унижението, което днес българските държавници поднасят на народа си, поставяйки руския посланик непосредствено зад българския президент. Къде е британският посланик, представител на страната, която ясно подкрепя този национален акт?
Родолюбието и унижението са на една крачка разстояние и днес няма никакво значение дали кметът е от ГЕРБ, а президентът от БСП. Унижението бе сервирано на всички, които се гордеят с действията на предците ни. И ако някой представител на днешната власт настоява да чуе за себе си онова, което Цвета Караянчева научи преди 2 години, то със сигурност ще го чуе. Главният организатор на Съединението Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“ казва:
„Както виждате, читателю, патриотизмът е бошлаф; той е съществувал само при турското владичество, а днес е невъзможно да се направи разлика между родолюбеца и шпионина; палмата на първенството се подава на тоя последния….“.