" Не Ви разбрах г- Президент, няколко пъти изслушах и изчетох Вашето изявление, очаквах да чуя отговор на въпроси, които не ми дават покой. / предполагам не само на мен/.
Това коментира във "Фейсбук" Нешка Робева.
Като участник във ВНС и човек подписал Конституцията на България, имам представа до къде се простират Вашите правомощия и въпреки това очаквах от Вас отговори, във все по-тревожните и несигурни времена, в които живеем….
Защо от Вас? Защото надали има някой в България да вярва на тези, на които Вие ни призовавате да повярваме, към които се обръщате с препоръка да мислят за изстрадалия, обезверен, унизен и изпаднал в дълбоко отчаяние, народ на България, които Вие наричате политици, а крадливите им алчни и продажни дружинки — партии…
Партии, чиято единствена идеология и допирни точки, са лъжа, демагогия и безсрамен грабеж… Ние Ви вярвахме, г-н Президент… Лично аз гласувах за ПП, защото Вие застанахте, като гарант зад тях. Това не е оправдание! Сгреших. Подведох много хора… Извиних се… Извиних се! А сега? Сега, в действителност, Вие отново заставате зад тях. Когато те, заедно с коалиционните си партньори прокараха и наложиха политики и решения, които са в ущърб на народа и България, които бяха диктувани от „съюзниците“ ни — Вие не реагирахте…
За съжаление, от сегашното Ви обръщение разбирам, че трябва да продължим по същия път, заличавайки националното си достойнство, традиции и култура, покорно приемайки промяната на историята ни, слугувайки на чужди интереси… „… Като отговорен член на Европейския съюз, България е част от общата външна политика и подкрепя санкционния режим на съюза.“ Вие знаете, че санкциите не доведоха до нищо друго, освен че удариха Европа…
А нас — обитателите на задния ѝ двор – най-много… Въпреки всичко, Вие смятате, че България трябва и ще приеме ембаргото върху нефта?! Защо? Нали сме суверенна държава, кой може да ни задължи и тласне към самоубийство? Говорите, „…за диверсификация на всички възможни източници и маршрути…“ Изключваме Русия, защото е агресор, но я заменяме с Азербайджан, който само преди дни нападна Армения?! Там също загинаха хора… И с Америка, безспорно най-големия агресор в света. Не ще признаем референдума, но признахме Косово?! Вие сте разтревожен от ескалацията на военните действия в Украйна. Вие сте против тях? Вярвам Ви. Няма нормален човек, който да е за война, където и да се разгаря и води тя… Или, поне така би трябвало да бъде.
Войната ескалира, избиват се два братски народа, а загрижените миролюбци, в това число и ние, изпращаме оръжие, потривайки ръце и хвалейки се с подема на икономиката… Ако политиците от ЕС и Америка /НАТО/, искрено желаеха мир – щяха да го постигнат, спомняйки си поетите ангажименти… Доколкото знам НАТО е отбранителен съюз, тогава естествения въпрос, е какво търси в този конфликт? /макар и неофициално/ Въпросът ми е риторичен – отговорът всички, четящи и мислещи го знаят… А ако НАТО, вече неприкрито влезе във войната, ние ще ги последваме ли?
Ще изпратим ли българските мъже и момчета в една не наша война? Съвсем не риторичен е и въпросът — кой ни заплашва? От кого трябва да защитаваме границите и небето си? В чий джоб трябва да наливаме поредните милиарди за самолети, които да ни „бранят“, когато народът ни, следвайки покорно евроатлантическия път, изпаднал в пълна апатия, е застрашен от безпаричие, студ, глад и болести… На първо място в Европа сме по смъртност. На едно от първите места сме по детски алкохолизъм, тютюнопушене, неграмотност, затлъстяване…
За какъв демографски подем може да става дума? Преди избори сме и мисля, че народът ни, би искал да чуе своя Президент, не с общи пожелания, а с Истината. Истински загрижен за неговото — на народа ни и на България бъдеще… Ние суверенна държава ли сме, г-н Президент? Имаме ли право на глас? Имаме ли право да бъдем чути? А за да не останем в периферията на Европа, един достоен български офицер, е казал от какво се нуждаем. „За да живее България има належаща нужда от нравствени великани, а не от безмълвни и поцепени нравствени кастрати. За да побеждава България трябва да се води от възвишени характери, а не от безмълвни, роболепни самопоклонци…» Полковник Дрангов."