Животът в режим на бедствено положение покрива все по-голяма територия от страната. Вчера зам.-главният секретар на МВР Станимир Станев съобщи, че частичното бедствено положение от крайграничните общини в областите Бургас, Ямбол и Хасково ще бъде удължено след 29 септември, когато изтичаше предвиденият досега срок. Най-вероятно новата дата ще е 23 октомври за всички общини. Официалната причина - мигрантският натиск. На прага на такава ситуация е и Ловеч заради замърсяване с амоняк. Продължава кризата след наводнението в Карловско. До преди два дни и Бургас бе в частично бедствено положение - след буря и съборени клони в средата на септември. Миналия месец бедствени положения бяха обявявани в Свищовско (безводие), за район от Смолян (зейнала земна дупка в двор на човек), Чепеларе и Девин (свлачища). Има и други селища, новините за които не достигнаха до централните медии, пише в. "Сега".
Причината за всичко това са не само произшествия и природни стихии. То е и управленска тенденция, която е инструмент за по-лесно упражняване на правомощия. Чрез бедственото положение кметовете или областните управи могат да възлагат дейности без търгове, да разпореждат, изискват и санкционират по съкратени процедури в условията на аварийност. Разбира се, и да кандидатстват за средства. За бедственото положение по границата например няма илюзии. То не е обявено заради невиждан мигрантски натиск, а за да се избегнат процедурите за ремонт на горските пътища, което да улесни работата на полицейските патрули.
Всичко това означава, че процесът трябва да се следи. Той предполага все по-големи рискове в бъдеще - бедственото положение да се обявява не само като неизбежност след тежки събития, но и да е вратичка за прокарване на спорни практики.