Руската "Лукойл" съобщи преди ден, че е взела решение да прехвърли дейността си в България и да плаща данъците от работата на своята рафинерия в Бургас в българската хазна. Това ще донесе 100 млн. лева приходи на държавата до края на 2022 година и евентуално към 700 млн. лева през 2023 година. С тези приходи в хазната може да помислим за продължаване на подкрепата за скъпите горива, коментираха от служебното правителство по време на брифинг в Министерския съвет, съобщи "Инвестор.бг".
В бизнеса решенията рядко са алтруистични и едва ли "Лукойл" е водена единствено от желанието да подкрепи със своите данъци българската икономика. И реално в ситуацията днес най-важният въпрос е не колко данъци ще плаща "Лукойл Нефтохим", а дали въобще ще може да продължи да работи.
Отговорът е в европейските регламенти. Схемата, по която работи в момента рафинерията, предвижда работа "на ишлеме" - руският петрол се предоставя от дъщерната фирма на "Лукойл" Litasco, регистрирана в Швейцария, преработва се в Бургас и готовият бензин се връща обратно, а след това "Лукойл" го продава на своето търговско дружество в България.
От 5 декември обаче ЕС забранява вноса на руски петрол с цел да намали приходите, с които Москва финансира войната в Украйна. България получи дерогация от това правило - отчасти защото рафинерията е пригодена за работа най-ефективно със сорт "Уралс" и е нужно технологично време за промяна, отчасти защото макар и с морски терминал, страната ни е зависима от работата на Босфора за получаване на алтернативни доставки. Заради войната в Украйна движението на танкери е забавено и в някои случаи се чака и до 30 дни за преминаване.
Благодарение на изключението на Брюксел страната ни ще може да получава руски петрол през терминалите край Бургас до края на 2024 година.
Така че за рафинерията суровината ще бъде осигурена, дори и с руски произход. Но това все още не е гаранция, че тя ще може да продължи да работи. Защото, както признаха и по време на брифинга в Министерския съвет, ако не изнася своята продукция, тя най-вероятно ще затвори. А чисто технологично повторното отваряне на рафинерията, когато се промени геополитическата обстановка, ще е трудно, връщането на изгубените пазари - почти невъзможно.
Председателят на УС на "Лукойл Нефтохим" Илшат Шарафутдинов твърди, че зареждането на самолети с гориво по европейските правила представлява износ на горива и ако се приложи забраната, описана в регламента на ЕС за санкциите срещу Русия, то производството на самолетни горива изцяло ще спре - логично, вътрешен пазар на самолетно гориво, липсва.
Санкциите срещу Русия са описани в актуализацията на Регламент 833/2014 от 31 юли. Текстовете на чл. 3м, т.7 и т.8 забраняват реекспорта на руски петрол и горива, получени по силата на изключенията. По тази точка спор няма - България няма никакво намерение да изнася руски петрол, гарантират и от "Лукойл", и от служебното правителство.
Но европейските правила забраняват и износа на продукти, получени от такъв петрол. Уловката тук е, че изрично е записано, че става дума за доставките на петрол през тръбопровод ("Дружба", които също са разрешени до края на 2024 година). Реално ЕК не забранява покупката на "тръбен" петрол, тъй като страни като Унгария, Чехия и Словакия нямат друг източник на суровината. Дерогацията, тоест изключението от правилата, е единствено за доставките на петрол чрез морски терминали за България, както и доставките на газьол за Хърватия.
Хващайки се за текста, България действително може да изнася горива от руски петрол. Но да се позволи единствено на България да продължи да изнася горива от руски петрол, чиято цена в момента е с около 20 долара по-ниска от сорта Брент, ще е нечестно предимство за българската икономика и изкривяване на европейския пазар. Много малко вероятно е Брюксел да го допусне автоматично, но дали може да подлежи на преговори и на какво може да стъпи българското правителство?
По време на брифинга в Министерския съвет в понеделник (21 ноември) вицепремиерът Христо Алексиев избегна точен отговор на въпрос дали имаме конкретно становище на ЕК, което да позволи този износ. Той само каза, че са водени разговори с Брюксел, а зам.-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че преработен в България руски петрол се превръща в българска стока и може да бъде изнесен навсякъде.
От "Лукойл" обясняват, че 50-55% от производството на рафинерията е за износ. Ако производството се свие само до вътрешния пазар, продукцията пък няма да бъде с конкурентна цена. Или с други думи - рафинерията затваря, ако няма как да изнася продукцията си.