„Трябва да даваме възможности за избор. Народът би трябвало да избира този, който го управлява. При положение, че той определя, би трябвало да има най-лесния достъп до избор.”.Това заяви в предаването „Челюсти” по NOVA NEWS политическият психолог проф. Антоанета Христова.
Относно ниската избирателна активност, тя обясни, че в последните 2 г. има оттегляне от активна и гражданска позиция, защото гласоподавателите не харесват никого. „Активността при гласуване в момента е в спад при всички държави. Малцинството започва да управлява като мнозинството му връчва правото да прави каквото си иска”, каза тя.
„Целият проблем и на двата избора – с бюлетините и с машините, е че хората се съмняват, нямат контрол върху единия и върху другия процес. Това означава, че проблемът трябва да е даване на свобода за избор и гарантиране за работа върху контрола и доверието”, обясни Христова.
Заедно с нея в студиото бе и журналистът Асен Генов. Според него няма валидни аргументи както в едната, така и в другата посока (за достоверността на вота при гласуване с машини и с бюлетини). „Нямаме достатъчно данни как е повлиял образователният ценз на активността”, каза той и припомни за преброителните центрове, предложени от ДБ.
Относно преброителните центрове Христова каза, че не е наясно каква е ролята им. „Ще се носи нещо през разстояние и който се съмнява, има основание в това. При чувалите – може да предизвикаш повторно преброяване”, каза тя.
„Как става обжалването при машинния вот”, запита социалният психолог. „Когато нямаш контрол от момента, в който гласът ти излиза в машината до момента, в който го отчитат… хората не могат да са убедени в достоверността”, категорична е Христова.
„Ние не спорим за идеи, спорим за механиката на гласуването. В този момент да спорим за технологиите, които навлизат в живота ни, ми се струва анахронично”, каза Генов.
„Принципът е демокрация. Принципът е свобода на избора”, заяви в отговор Христова. Тя даде пример с пенсионерите, които получават пенсиите си на гише, вместо през банкомат. Доверието в машините – ако някой ми каже, че съвременните Айтита не са майстори, защото има супермайскори и че не тази бележка (при гласуване) я получаваме на ниво стая. След това тръгва един дълъг процес и в машината и в преноса на данни. Могат да се променят резултатите след като сме си видели бележката”, каза Христова.
„Има данни за различни видове злоупотреби”, призна Генов, но изтъкна, че машините за гласуване в България са като джобен калкулатор.
„Всеки, който твърди, че тези машини имат връзка с интернет, с Марс, с кораба на Люк Скайлокър… да изджуркаме списъка с машините, да докажат, че тези машини имат връзка с интернет”, призова за проверка той.
Асен Генов припомни мнението на ГЕРБ при въвеждане на машинния вот, че това гарантира честността на избора. „Машините „Мадуро” – има секции - български, например в Турция, където за целия изборен ден има над 1000 избиратели. Господин Цонев, за да бъде максимално честен пред избирателите си, трябва да каже, че искат да направят одит на вота там”, призова Генов.
Двамата се поскараха в студиото за тезата дали могат да бъдат хакнати машините, телефоните.
„Бихте ли дали право на избор на един човек, който не иска да гласува с машини”, запита Христова и продължи да надговаря Генов като го определи като тоталитарен.
Политиката се прави от личности, беше тезата на Генов, но той не успя да надвика Христова.