В България не се събира официална статистика за хората с увреждания. Националният център за обществено здраве и анализи дава информация, че ежегодно над 3 000 деца и над 50 000 пълнолетни хора се вливат в редиците на хората с увреждания, защото така са се произнесли експертни комисии. От други източници научаваме, че хората с установени увреждания в България са над 500 000, а през 2022 г. в България около 9 000 лица с увреждания и възрастни хора живеят в 161 специализирани институции. Над 7 000 човека с психо-социални и интелектуални увреждания са поставени под запрещение. Това са факти!
Факт е и че у нас хората с увреждания продължават да са тежко дискриминирани поради липса на достъпна среда в обществени и жилищни сгради, транспортни средства, спортни, културни, образователни и развлекателни обекти, както и в редица области на живота като образование, здравеопазване, заетост, социални и други услуги, достъп до правосъдие.
Години наред проблемите на хората с увреждания са неглижирани. В първите години на прехода им обещаха достоен живот - и на тях, и на близките им. Но вече 30 години след онези събития не са го получили.
Това каза от парламентарната трибуна Георги Гьоков. Той прочете и декларация от името на БСП по повод 3 декември- Международният ден на хората с увреждания.
България е поела ангажимент за подобряване на социалното и икономическото положение на хората с увреждания въз основа на Договора за функционирането на ЕС и на Хартата на основните права на Европейския съюз. Ще спомена и Европейския стълб на социалните права – там се подчертава, че хората с увреждания имат право на подпомагане на доходите, и то такова, че да им осигурява достоен живот, имат право на услуги, които да им дават възможност да участват на пазара на труда и в обществото, имат право на работна среда, приспособена към техните нужди.
В България, освен труднодостъпната архитектурна среда в градовете и селата, хората с увреждания намират големи трудности при намирането на работа. Продължават да са на дневен ред темите за здравната (ТЕЛК-овете), пенсионната и административната реформа по отношение на хората с увреждания, достъпът до архитектурна среда, до образование, трудовата заетост, здравеопазване. Все още и като държава, и като общество сме далеч от средното европейско ниво на отношение към хората с увреждания.
У нас нивата на социална защита са ниски. Осигуряването на минимално ниво на благосъстояние и социална подкрепа за всички граждани е още далеч от мечтаното. Не осигуряваме в достатъчна степен ориентирани към индивидуалните потребности услуги и подходяща подкрепа за пълноценно приобщаване на хората с увреждания. Това в сериозна степен ограничава възможността, способността и готовността на тези хората, да участват пълноценно в живота на своите общности и на обществото като цяло.
С тази убеденост при участието си в предишното редовно управление си поставихме амбициозни задачи и като че ли най-амбициозните бяха в сферата на социалната политика. Успяхме да подкрепим семейства с деца, домакинства, пенсионери, хора с увреждания, българи, които не се справят сами с живота с 22 млрд. лв., а политиките и средствата бяха насочени към хората. Започнахме да възстановяваме справедливостта и доверието в социалните системи.
В държавния бюджет за 2022 г. размерът на средствата за подкрепа на хората с увреждания е увеличен с 39,8% или с над 280 млн. лв. спрямо средствата за 2021 г. Сега обаче служебното правителство иска да я замрази тази подкрепа.
Месечната финансова подкрепа за хората с увреждания е увеличена с 10,7%. Броят на хората, които я получават сигурно вече стигна 670 000. Имаме и увеличение от 16,7 % за час предоставена лична помощ.
Беше одобрен План за действие за периода 2022-2027 г. за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа насочен към осигуряването на подкрепа в домашна среда на хора с увреждания и възрастни, които не могат да се обслужват сами, чрез развитие на качествени и достъпни социални и интегрирани здравно-социални услуги и подкрепа за над 8 300 хора с увреждания и възрастни, които не могат да се обслужват сами.
Сега някои искат да ги замразят на това ниво, въпреки инфлацията и поскъпването на живота. Замразяването на средствата за подкрепа за хората с увреждания означава да ги обречем на лишения, мизерия и страдания.
Страната ще е финансово стабилна, но сметката за тази стабилност отново се плаща от най-бедните във валута, наречена трудности и ежедневни страдания.