Има две теории. Малко по-оптимистичната е, че рязкото повишаване на инфлацията ще обере дисбалансите, които причиняват инфлацията и от догодина нещата ще тръгнат да се успокояват. Другата е, че ще имаме по-продължителен период от порядъка на 4-5 години с относително висока инфлация, но не тези 20-25%, а нещо от типа 4-5-6%. Това каза в студиото на Euronews Bulgaria банкерът Левон Хампарцумиян.
И двата варианта са възможни, но като че ли първият е подкрепян от повече хора. Разбира се, има начин да се борим с инфлацията. Най-стабилният начин е да произведем повече стоки и услуги, които някой да купи и да балансираме нещата. Но това е по-трудният и по-дългият начин. Централните банки пък залагат на повишаването на лихвите.
Политиката на повишаването на доходите ми прилича на игра на деца с кибрит. Защото имаме неравенство в средните доходи в държавата – София и няколко големи града се отличават драматично от по-изостаналите части, което е системен проблем и не може да се реши с един декрет за увеличаване на заплати.
Наистина неравенството расте и трябва да се правят някакви неща, но надали трябва да се правят в петък следобед. Това ще създаде допълнителни проблеми – нарастване на сивия сектор. А помощта към нуждаещите се в България трудно може да се управлява, защото нямаме надеждни данни кои наистина са нуждаещите се. Има хора, които се осигуряват на минимална заплата, пък вземат допълнителни пари в кеш, злоупотребата с права по различни инвалидни програми и др.
Вдигането на лихвите от централните банки се прави с идеята излишните в кавички пари, които не са подкрепени със стоки и услуги, да се приберат обратно в тези, които ги пускаха, за да се справят с кризата. Тези мерки дават резултат – виждате спада на цените на акциите. Това ще доведе до успокояване на инфлацията.
Ако лихвите по кредитите вървят нагоре и цените на имотите и наемите също вървят нагоре, значи започваме да се балонизираме. Мисля, че още не сме стигнали до там, преди това ще има едно охлаждане на ентусиазма. Както в гражданите, които си купуват жилища, така и в предприемачите, които ги строят и банките, които ги финансират. Тези, които днес биха купили жилище с инвестиционна цел поемат днес по-голям риск, отколкото преди 2 години. Ако пазарът тръгне надолу, тяхната инвестиция няма да бъде успешна.
За еврозоната трябва само инфлацията да укротим малко и ще влезем. Икономически активните хора ще спечелят най-много. За икономически неактивните хора е все едно дали са левове, евро, монголски тугрици – те са си объркали животите, не са учили навремето, не са научили занаят, нямат хубава работа, карат се в семейството с жена си, бият си жените и т.н. Но не те ще задават тона как ще се развива България. Те чакат резултата на икономически активните хора, които ще платят данъци и от тези данъци ще им се даде нещо, за да живеят малко по-добре, отколкото живеят сега. Никаква няма да е разликата като влезем в еврозоната. Икономическият успех дали го мерим в левове или евро за един ще бъде един, за друг – друг, както и в момента.
Следващата година ще бъде може би малко по-добра от тази. Най-вероятно ще се забави растежът. Войната в Украйна създава трудности, но от друга страна пренастройването на световните вериги дава шансове на държави като България да си намерят точното място в новата подредба на икономиката на ЕС, която се надявам да бъде много повече план за индустриално възраждане, отколкото за зелена сделка,