Става въпрос за сериозни крачки напред към диверсификацията на доставките на природен газ за България от гледна точка на маршрутите, но не става ясно откъде точно ще идват новите количества природен газ и дали не става въпрос за нова схема за посредничество за закупуване на руски природен газ за България през нови канали.
Това мнение изрази в интервю за БНР Мартин Владимиров, директор на програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията.
Турската национална компания "Боташ" е монополист на турския пазар и един от основните клиенти на "Газпром", "в момента може би най-големият клиент на "Газпром" в света", посочи той.
"От споразумението не става ясно какво точно ще се случва. Става по-скоро ясно, че ще купуваме газ от "Боташ", тоест ще разчитаме на турската компания да договаря количества с трети страни или да използва от микса си, който е много разнообразен."
"Не трябва да се забравят сериозните връзки, които има "Боташ" с "Газпром" и възможността "Боташ" да бъде използван като параван за доставки на руски газ в България", каза още Владимиров.
Освен интерконектора и терминала на Ревитуса, третият ни източник ще бъде Турция, отбеляза експертът.
"Въпросът е какви ще са пазарните условия и дали не се опитваме да продължим руската ни зависимост."
От пазарна гледна точка най-ефективно е "Булгаргаз" сама да закупува количествата, които са ѝ необходими, на терминалите за втечнен газ в региона. Това на този етап обаче не е възможно, поясни Мартин Владимиров в предаването "Преди всички".
"Става въпрос за една олигополна договорка между големите играчи в региона. Най-големите играчи на пазара доминират слотовете за доставка на природен газ и не позволяват на по-малки играчи да се включат в търговията."
Вече нямаме дългосрочен договор с "Газпром", но така и не си осигурихме нов дългосрочен договор, например за доставка на втечнен природен газ, отбеляза той.
Относно петролопровода Бургас - Александруполис експертът заяви, че "идеята е малко странна".
"Този проект не е бил икономически издържан никога. През годините са оставали съмнения, че се използва като начин за преразпределение на средства към олигархични мрежи, свързани с Русия. Проектната компания продължава да съществува и генерира разходи под формата на заплати, въпреки че не извършва никакви дейности. Не е ясно защо, при положение, че "Лукойл - Нефтохим" има достъп до морски внос на суров нефт, трябва да се строи нов тръбопровод, което води екологични рискове и ще оскъпи вноса на суров нефт. По-разумно е веднага да се премине към внос на суров нефт от неруски дестинации по море."
Според Владимиров това по-скоро е "средство за тупане на топката – да покажем, че правим нещо, за да диверсифицираме доставките на суров нефт".
"Аз подозирам, че това няма да се случи изобщо и 2025 г. ще се търси нова отсрочка, или ако не се търси нова отсрочка, "Лукойл" просто ще затвори производството си на горива в България."
Очаква се голяма част от страните членки на ЕС да поискат преразглеждането на националните си планове за възстановяване и устойчивост в рамките на инициативата Repower EU с цел намаляване на европейската зависимост от вносни изкопаеми горива от Русия, подчерта Мартин Владимиров.
По думите му, по тази инициатива страната ни може да дефинира проекти за ускоряване на декарбонизацията на българската икономика.
"Отварянето на националния план означава и разговор за бъдещето на въглищните централи. Но ЕК твърдо е заявила, че няма да допусне преразглеждане на тези ангажименти."