През тази седмица станаха 26 г. от януарските протести през 1997 г. „Ситуацията беше изключително сложна, защото аз бях изцяло с тези хора. Това бяха и хората, които гласуваха за мен и ме избраха за президент. На 10 януари не бях встъпил още в длъжност. От друга страна бях наясно, че ако гневът на тези хора премине граници и Народното събрание бъде запалено, ние щяхме да забравим и за Европейския съюз и за НАТО много дълго време”.
„На 10 януари 1997-ма година нямаше папка с отказ на БСП от мандата за съставяне на правителство”, каза Петър Стоянов. пред NOVA.
Той разказа събитията от този ден. „Свиках Консултативния съвет за национална сигурност спешно. Всички се бяха събрали, всички осъзнаваха критичността на положението и страха от една гражданска война и всички убеждаваха БСП да се откажат от мандата”. Затова излязох пред хората не в 12, когато ми връчваха папката, а в 5 следобед да кажа: „БСП се отказа от мандата, имаме перспективи за ново развитие на България”, каза Стоянов.
„Хората очакваха от тук нататък безметежно развитие за България, сякаш злото е зад гърба ни. Затова казах: „Да затворим фабриката за илюзии”.
Той припомни зърнената криза, решението за влизане във Валутния борд, за което събира всички политически сили и подписват декларация, че ще приемат условията за Борда. „Молбата за членство в НАТО бе написана в моя кабинет. Истината е, че дори в средите на СДС имаше хора, които не приеха възторжено тази молба, защото смятаха, че моментът не е подходящ – „Всичко Мара втасала, само НАТО ни остава”, припомни Стоянов.